Красимир Вардиев – Пролетно тайнство

Смъртта е пролетно тайнство и в очакване на възкресението слушаме Стравински и четем Красимир Вардиев в апокалиптичния постиндустриален май на списание „Нова асоциална поезия“.

 

пролетно тайнство

цял следобед
кълвач би по металния стълб
накрая умря

 

постиндустриално

в двора на бившата
лимонадена фабрика
на първи май
марширува лисица

 

Съзвездия

Имам голямата мечка върху диафрагмата
Когато ме задъхаш угасват звезди

Имам голямото куче на гърба
Небуру е на точното място

Лебед е на дясното бедро
Кастор и полукс са от тези дето причиняват рак
Червени като дупе на колхозничка

Някъде четох хората с много плоски бенки
Изглеждали освен като супа леща
Петилетка по млади

 

константа 2

моят ден започва
сутрин в седем точно
обикновено разочароващо
с култура кафе секс закуска
в работен ден с четири километра
търчане в пет и тридесет точно
чудото на работата на смени
живот образец по матрицата
на работа камери навсякъде
отдавна не ги контролираме
големият брат знае кои работят
неделята вече не е ден
на напрежение пинко и маминка
станал съм инспектор дюдю
кеворкян още ми е фактор
другото е един живот време

мъчат ме етимологии
кое е първичното
устремът или стремето

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

 

Comments

comments