Смъртта е пролетно тайнство и в очакване на възкресението слушаме Стравински и четем Красимир Вардиев в апокалиптичния постиндустриален май на списание „Нова асоциална поезия“.
пролетно тайнство
цял следобед
кълвач би по металния стълб
накрая умря
постиндустриално
в двора на бившата
лимонадена фабрика
на първи май
марширува лисица
Съзвездия
Имам голямата мечка върху диафрагмата
Когато ме задъхаш угасват звезди
Имам голямото куче на гърба
Небуру е на точното място
Лебед е на дясното бедро
Кастор и полукс са от тези дето причиняват рак
Червени като дупе на колхозничка
Някъде четох хората с много плоски бенки
Изглеждали освен като супа леща
Петилетка по млади
константа 2
моят ден започва
сутрин в седем точно
обикновено разочароващо
с култура кафе секс закуска
в работен ден с четири километра
търчане в пет и тридесет точно
чудото на работата на смени
живот образец по матрицата
на работа камери навсякъде
отдавна не ги контролираме
големият брат знае кои работят
неделята вече не е ден
на напрежение пинко и маминка
станал съм инспектор дюдю
кеворкян още ми е фактор
другото е един живот време
мъчат ме етимологии
кое е първичното
устремът или стремето
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018
