Георги Бутраков – Апокалипсис сега

Апокалипсисът е винаги сега или след малко – и в киното, и на Гергьовден и в живота, който обикновено се свежда до неизживените ни самоубийства. Представяме ви новите стихове на култовия фронтмен на (пост)пънк групата Нова асоциална поезия от Благоевград, народният артист на РБ – Георги Бутраков.

 

Апокалипсис сега
Или след малко
На кого му пука

И когато света реши да приключи
Един мъж в една стая
Ще е забучил слушалки в ушите
Един таван ще бъде старателно наблюдаван
И гърми ли големия взрив повторно
Ако няма кой да го чуе
И така свършва света
Не със гръм
А с фус и две китари
И някъв снакс заседнал между зъбите

 

Предварителни подаръци за Гергьовден

Някъде съм си срязал ръката
Оставил съм отпечатъци по калъфките
Една ми остави мензиса си върху чаршафите
И някак си по стената
И ми липсва, липсва, липсва –
Това ще да е трети подарък
Имам седемдесет и осем празни бутилки от бира (броих ги)
Половин килограм агнешко, половин килограм дроб сърма, половин кило домашарка.
Четири цигари, седем полу допушени фаса
Половин кутия котешка храна
Едно книжле на Чоран
Нула лева и нула стотинки
Малко повече от тридесет часа за убиване
Инсомния
Честит имен ден, Гоше!

 

Animal farm

Трикраки псета
С натежали езици и криви, червени пениси
Довлачват нощта до пълно безумие

Или аз прекалих с мастиката?

Подгизнали пеперуди
Носят , с пърхането си,
Стомашни разстройства някъде в Азия
И абсолютно нищо някъде тук.

Коне се надпреварват
Петли се надкълвават
Бикове умират
Съвсем заслужено, бих казал
И някой губи пари от тях

Някой и печели,
Но тях не ги познавам.

Котката ми лови мухи
Паяците в тясната стая, също

Аз пърхам, бръмча, дразня
Кацам по разни лайна…
И се блъскам в прозореца

 

Как пазарува поета 2

На Емил Павлов

Кило водка
Защото ще се пише … Или няма
Но тоз ден трябва да мине
Бутилка кетчуп…малкото измислена кръв
За всички неизживени самоубийства
Куп пликове, в изблик на невежество
Че кой чете писма , а пък
Не е като да има на кого да ги изпратиш
Куп марки – горе – долу същото,
Но поне са с красиви картинки
И един химикал – за да оправдаем нещастието с призвание

 

Бяха дни
Бяха нощи
Промяната бе незабелязана
Преди да минеш
Бяха дни
Бяха нощи
Още са за съжаление
А ти си там между тях
С пълнолунна усмивка
С безсмислено+слънчево настроение
Добре че мен ме няма

 

Land, Ho!

Ковчезите са празни
Не им понесе скуката
И самотата идва по-трудно
От гарваново мълчание.

По реката на страданието
Плават само неопитни моряци
А вятърът е винаги попътен

Боже, защо забравихме котвите….

Да бяхме ги спуснали
И корабите щяха да се изпразнят
Моретата да се напълнят
С удавници
Не ни понесе скуката

Гребете тогава
Заменете гарваните с чайки
Морето не ми липсва
Мълчанието е твърде много

 

Таков-така

Имахме около лев и четирисе
желания за два и шейсет
Около 5-600 трябваха, горе долу да се живее
Точно тогава ми каза, че всички хора сме свързани
А аз твърде бързо отвърнах че това цапа душата ми
Докато обясняваше че хората ще бъдем хора,
Само ако забравим сексуалните помисли
Аз свалях гащичките ти в концентрирано мълчание
Сега един влак те лашка на някъде
(Няма ли нещо мръснишко във влаковете)
А аз пия бира и само се моля
Да не си била права тогава
И влака да идва насам
Сега имам лев и четирисе
С желания за бърза смърт
А горе-долу за да се живее, трябват по-бързи влакове

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments