Ерик Пангелов – Доброто като нещо красиво, злото като нещо грозно

За първи път публикуваме в рубриката ни „Дебюти“ опит за философско есе на дванайсетокласник по вечната тема за „доброто и злото“, изхождайки от ясното съзнание, че интересът към „подобни въпроси“ и търсенето на личните отговори на същите може да продължи цял един живот и заедно с това да се научим да обичаме, в крайна сметка да е единственият му смисъл. За младия ни автор вярваме това е само началото.

Ерик Пангелов е на 19 г. Не е роден в България, но живее и завършва в момента своето средно образование в София. За себе си казва:„От години имам сериозен интерес към философията и психологията (както и към история, политика и т.н.) Една от най-ценните за мен добродетели е да постъпвам винаги морално добре към другите и да виждам основно техните добри черти. „ Тази година Ерик е записан за студент в далечната Шотландия в специалност психология. Да му пожелаем успех и непоколебима вяра в човека.

 

ДОБРОТО КАТО НЕЩО КРАСИВО, ЗЛОТО КАТО НЕЩО ГРОЗНО

Доброто и злото са относителни и съотносими субектно-субектни и исторически променящи се морални категории. Те засягат това как някой възприема дадено действие. Формират ценностните ориентации и самосъзнанието на личността и човека.

Доброто и злото са вечните теми, вълнуващи хората още от архаиката през древността, та до днес. Те са повод за много и различни философски изследвания, възгледи, дебати и спорове. Тяхното разбиране е субективно-личностно , но има и по-обща обективно-рационална основа в етиката,морала и правото,които хората формират през историческите епохи. Макар и с несъответстващи мнения по въпроса, въпреки различията във вярванията , религиите и ученията в морал, дори и най-отдалечени във времето епохи и цивилизации имат и нещо общо изначално относно разбирането за това кое е добро и кое е зло. В действителност темата е изключително персонализирана и субективна, защото доброто за един , може и е зло за друг и ценностно неутрално за трети. Въпреки това, хората се стремят да постъпват добре, да са с чиста съвест ( пред себе си – пред Бога и пред ближните си). За да го постигнат, на тях им е необходимо най-същественото , достъпно само на човека – познанието. Нужно им е познание за това какво е добро и зло, кога и как да постигаме добротата. Нужно им е едно постоянно самоусъвършенстване на личността и солидарен поглед и съпричастност към другите (,,Да стъпват в техните обувки’’) Нужен е размисъл върху себе си, върху собственото поведение и околните, и аналитичен поглед и интуиция за да разберем коя постъпка е добра, и коя – не. Естествено, за да се случи всичко това, е необходимо всеки ден да се питаме с ум,душа и сърце, добри или лоши сме, какви са нашите помисли,мотивите за нашите решения и поведение.

Първоначално дебатът около доброто и злото е съсредоточен върху това, дали съществуват в нас или извън нас като норми на общността. Търсело се е откъде произтичат и дали са свързани с външни,неподвластни на човека обстоятелствени сили, или пък са вътрешен двигател на свободната воля. Мислело се е дали са двойка взаимнопредполагащи се противоположности или взаимноизключващи се едно друго . Тъй като те са абстрактни категории, в древността хората са си ги обяснявали като висши същества ( сили) и са митологизирали представите си за тях.
Древните персийска и китайска митологии се основават на такова обяснение. В нея се наблюдават тези противоположни сили или опозиции( Светлина- Мрак; Ред- Хаос; Ин- Ян …). Това са дуалистични митологии (например зороастризъм, обясняващи света и неговото развитие чрез извечната морална борба между Доброто и Злото( Ориазд и Ахриман). Заратустра,основател на реформираното зороастрично течение (VII – VI в. Пр. Н .е )прави две нововъведения – свежда дуализма до монотеизъм и въвъжда един от първообразите на идеята за свободен избор на човека. Според него . Ахурамазда е притчината на битието, а неговите синове- близнаци Спента- Майню (Благотворителния дух) и Ангра Майню ( Духът на отрицанието) са тези, които създават разделението в света – на добро и зло. Другата основна характеристика на моралното самосъзнаване е Справедливостта. За да бъде тя възцарена , всеки човек трябва да спазва синхрона в трите сфери на доброто – в мислите, думите и поведението си . Доброто и злото са трудно различими ,,близнаци’’ , ако ти липсва познание за тях и воля да ги съблюдаваш.
Зороастризмът като възглед върху това кое е добро и кое- зло, вдъхновява културната история и до днес. В наши дни без него не бихме си обяснили и същността от богомилството у нас , та чак до Ницше. Пример за това е видеоиграта ,,Мечът на Мрака’’. Тя,като всяка приказка, е фокусирана върху темата за борбата между доброто и злото. В началото ти сам избираш героя, с когото да започнеш приключението. Всеки герой има лична история и ниво, с което започва, но в последствие извървяват същия път до края. Така например историята на ,, Джуджето’’ започва с това как цялото му кралство бива избито от армиите на злото и той се връща , за да види това,което е останало- ,, руини ,разруха и смърт’’( това е и философското послание за последствията от злините). Стигайки до библиотеката на кралството, то намира свитък, обясняващ кой е отговорен за злодеянието и това го кара да поведе борба със злото. Вторият персонаж е ,,Рицарят’’ , който заради корупция във властта, е несправедливо осъден и затворен. Чрез бягство от затвора, той успява да се пребори с ,,продалите душата си на Дявола’’ и посредством свитък, завещан от мъртвия крал на доброто, започва своята борба срещу злото. Третия персонаж – ,,Варварина’’, следва стъпките на мъртвото си племе, които го отвеждат до общата им гробница, където духът на баща му разказва за свещения път,който той трябва да поеме в името на паметта на племето и доброто. Последният персонаж е ,, Амазонката’’. Тя е изследователка на исторически ценности и богатства. След като преминава множество препятствия в изследването на древната цивилизация, тя открива книга, която й отваря очите за злото ,обзело света и тя също тръгва на битка за доброто. Всеки от тях, макар и по различна причина и повод, поема пътя в защита на доброто, което разбират след като са придобили необходимото знание и опит, за да победят злото. Аяна,, „Мечът на Мрака’’ е последният им лъч надежда. Макар и заобиколена от зли сили, тя продължава да свети в мрака, символизирайки доброто и че надежда за добро винаги ще има, дори и при сблъсъка с най- голямото зло. За да се придобие този меч, са необходими шест руни на знанието и четирите природни елемента- вода, въздух, земя и огън. Руните на знанието са скрити, символизирайки това, че истинското знание е скрито и човек трябва истински да изследва живота,за да го открие. Самите руни разказват цялата история на Ахурамазда и зороастризма. След като бъдат представени в храма на Светлината, руните сами отиват там, където трябва да бъдат. Чистата Енергия на Доброто (подобно на Платоновата идея за идеалното Добро) се появява и обединява теб и меча и ти ставаш способен да използваш силите му,които иначе не би могъл ,ако сам не си отключил необходимото за тях знание. В края, когато побеждаваш Върховното зло, връщаш Аяна и руните на знанието там, откъдето си ги взел , символизирайки Доброто, което оставяш за бъдещите поколения , и отказа от власт и сила в името на нещо , по-свято от теб самия.
Християнството усъвършенства идеята за Всевишно Добро чрез Бог и създадения от него свят. За тях дори телата ни са свети, а не греховни, защото те са Божие творение и са по образ и подобие на онова чисто и красиво божество, което ни е създало- Бог. Злото съответно не съществува, а е породено от по-малко добрите ни дела и постъпки, познати като грехове. Християнската идея за седемте смъртни гряха ( завист, лакомия, похот, алчност, мързел , арогантност и гняв) е основополагаща за осъзнаването на егоизма. Почти всяка неморална постъпка, която определяме като зло , най-често е породена от егоизма на човек, независимо дали или не осъзнава това.
А моралните качества, които свързваме с добрите хора, са изключително универсални, ценени и заложени в основата на будисткото учение. Първата стъпка към постигането на тези качества е преодоляването на егото. Тогава човек ще бъде щастлив. След това трябва да се открие средният път между крайната наслада и самоотричането. За да постигнеш този вътрешен баланс, трябва да търсиш покоят отвътре и да помниш , че умът ни е всичко. Ние ставаме и това, което искаме да бъдем. Така според будизма стигаме до момента, в който ще проявяваме качествата,нужни ни за да сме ,,съвършени’’ – ,,Вярност и Искреност’’. Чрез външна проява на вярност и вътрешна проява на искреност ставаш съвършен човек. Такъв човек може да реформира обществото. Тогава искреността става явна. Щом се проявява, става бляскава и могъща. Започне ли да излъчва , влияе и на другите. Влияейки на другите, те също се променят и трансформират. Само искреният човек може да се промени за добро. Той осъзнава морално себе си и дълга към ,,другите’’ .
С тези разсъждения разбираме, че основна част от представата ни за силата на доброто и силата на злото се основава на свободната ни воля. Ние като homo sapiens сме единствените разумни същества,отговорни за действията си. Притежаваме свободна воля, което означава да избираме между добро и зло и да действаме съобразно тези избори. Накъде насочваме този ценностен потенциал, тази мощ на свободния избор, зависи от нас.
Но дали бихме могли да избираме доброто, ако злото не съществуваше? Нашите морални избори са тези, които правят възможни съществуването на основополагащите морални категории, съществуващи само в очовечения свят. Съответно е очевидна съотносимостта на доброто и злото.
Затова и в най-злият човек има надежда за нещо добро, скрито в мотивацията на действията му. А те често са зли поради ограничеността на житейските обстоятелства.
Хегел определя такива деструктивни действия като липса на форма на волята, позната ни като морал. Моралната воля ни определя вътрешно . Тя е способна чрез възприетите добродетели да мотивира човек да е целенасочен,да усъвършенства свободно нравствените си ценности и да го изпълва.Липсата й пък ни връща назад. Кара ни да имаме неопределени ценности, да сме импулсивни в желанията си и да действаме разрушително. Тази деструкция отнема определеността на съществуването и действа като защитна реакция на съзнанието, защото осмислянето в цялост на тези би разкрила истинската природа на извършителя, с която той не е наясно и не иска да познава. Липсата на определеност в съществуването му го ,,спасява’’ от самият него, защото осъзнавайки истината за себе си и за света, неговите представи биха се разминали с реалността.
Ерих Фром , съвременен философ и психолог, допълва Хегел, като пояснява, че разрухата е резултат от един неизживян живот. Подобен несвободен човек се чувства завършен, защото и другите ще са толкова – незавършени, колкото е и той. Но както отбелязват Сократ и Буда, той никога няма да е щастлив, а само ще изпитва ,,злорадство’’ от нещастието на околните, които като него не са щастливи и страдат.
За да е истински щастлив един човек му е необходима морална рефлексия върху доброто и злото. Чрез интуиция сме способни да различим едно добро от зло действие и да търсим и следваме основните добродетели в живота си. Така формираме нравствено съзнание и поведение. Бъдейки добродетелен, човек е щастлив, способен да се самоусъвършенства. Затова, според Спиноза например, истински добрият човек е свободен да твори живота в добро , с твърдата решителност на волята си
Пречките пред добрата на човек се крият в самата му природа. Първата пречка са инстиктивно-егоистичните помисли и постъпки. Втората пречка идва от ,,идолите’’ на ума и средата, от безкритичното следване на стереотипите.
Всичко казано до тук потвърждава за мен истинността на древногръцката калогатия – съвпадението на красивото и доброто. Познанието е ,свобода,невежеството е робство, нали?! Така стои въпросът и по отношение на моралните ценности и норми. Съвестта и познанието са част от рефлексията им. Дали ще са добри или зли – зависи от собствените ни избори. Те могат да направят живота ни красив и пълноценен, или грозен и безсмислен.

Най-съвършената форма на съществуване е доброто. То олицетворява върховното благо в живота.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments