Емил Павлов – Градината на ада

Започваме публикациите в последния ден  на майския брой 11 на електронно списание „Нова асоциална поезия“ с нови стихове от Емил Павлов, който се включи изключително силно в четенията на живо на НАСП в столичния клуб MAZE. Успех и много продажби и на новата му книга с поезия!

 

*
Убий ме в сърцето си
и след това
безкрая на своето време
прегръщай
Назад –
вече изстинали пясъци рисуват цветя
уморени
от невъзможност да ги откъснем

 

ИЗЛОЖБА

Рисувам с болката
на твоето отсъствие
върху времето
От полудели спомени
извличат се най-пъстрите боички
Едва ли ще намеря палитра по-красива
от разцъфтялата тъга в сърцето
Изложбата откривам
в най-величествената измежду всички зали –
Градината на Ада
Ръкопляскат всички

 

ТИ

Далеч
по северния бряг на самотата
в най-тихите градини на сърцето
разхождам спомени неоздравяващо безсмъртни
Какво ми причини
Преди да те позная имах себе си
днес бледо слънце дните си издирва
Какво ми причини, кажи ми
Отрекох се от всеки път за връщане

 

ПИСМО ДО УТРОТО

Зачервените очи на нощта
уморено те следват

Къде ги отвеждаш

В ръцете ти
празна бутилка мечтае
да бъде дом за писмо
съхранило надежда

Подаряваш и своето
и я пускаш към изгрева
да отплава

Може би някой оттатък
може би някога
ще я вземе

 

НАЙ-КРАСИВАТА (несбъдната) МЕЧТА

Закачливо флиртува
тялото ти
с лятото
Облечено с толкова погледи
разсъблича мечти
и се смее
А времето
ревниво прегръща твоята младост –
още малко за себе си
да я задържи
Ще те открадна от него
то знае

 

*
Стъпвай нежно
тишината на своите пръсти
остави да танцува
върху струната на душата ми брулена
Все още изпъната уморила и вятъра
тя те очаква
да ѝ бъдеш присъда

Нея нощ
ще разстеля цветя от поезия
пред вратите широко разтворени
да приветствам лицето ти
и фонтани ще бликат в сърцето
Стъпвай нежно
красива бъди
моя закъсняла песен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments