Елина Иванова – Май

Животът е мираж, заключен между понеделнишките сутрини и петъчните вечери, а диванът на времето се разтяга, когато лятото идва през май, за да има, къде да приютим костите и на най-чистата, погребана в нас, любов. За това ни разказва Елина Иванова в най-новите си стихове, на страниците на списание Нова Асоциална Поезия.

Ива Спиридонова

 

Понеделник сутрин

млякото в кафето ми
е по-бяло и от костите
на най-чистата
погребана любов

 

Петък вечер

със самотата ми
седим на прозореца
и пишем истории
с дим и стъкло

а някъде долу
дълбоко в здрача
суетната котка
мяука за последно

 

Май

Нощно небе
влиза през прозореца.
Май е пролет.
Докосваш косите ми
с пръсти.
Отново лежим
в леглото,
вратата към двора –
отворена,
а леглото всъщност
диван е,
който се разтяга,
също като понятие
за място и време.
Ръце между тялото:
сърце и бедра.
Навън е май,
цветята разцъфват,
а ти тежко въздишаш
и казваш:
„Май лятото дойде.“

 

*

Сделката ни бе такава:
да признавам,
че винаги си прав,
дори когато бъркаш,
а ти да ме събираш,
прашинка по прашинка,
винаги,
когато се разпадам.

 

*

От нея запазих
само любимото й червило.
И то, като нея,
бе с цвят на теменуга,
аромат на отсъствие
и лек привкус
на дебнеща смърт.

 

Мираж

Окъпан в тайнствено сияние –
създание от езерна мъгла.
Съблечен си от предразсъдъци,
под теб душата ми е гола.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments