Марио Стоев-Анхело – Сол

И когато обича, и когато мрази, Марио Стоев го прави с много любов. Така пише и страхотната си поезия, в която няма бряг / и последният ред отвъд смъртта,времето, вечността и живота „ще е за Тебе“.

 

*

два чувала сол
и два метра пръст
времето
между тях

 

невидимите въжета
дето бият камбаните
дето ни свързват неведомо
ги има
мълчат ли камбаните
значи няма ни въжета

ни мостове
нищо няма

 

*

Срещи на кръстопътища.
Не виждаме кръстовете
и пътищата

 

*

защо си дошла любов
сега
когато заради теб си отивам

 

*

а чувал ли си
как пищи хвърчило
разкъсвано
от леден вятър?

 

*

не чуваш ли
как се сгромолясвам
от думите

 

паметта е като сито
пресява времето
изтича пясък фин
остават само камъни
с които да замерям

 

*

и когато обичам
и когато мразя
го правя с много любов

 

*

не ти забравих
кафявите очи
защото затворих моите
при тях

 

вали
пия
небето
е сиво
и мръква
мокрите
славеи
пеят
щастливи
и няма кой
да се огледа
в локвите

 

не крия

малките си страхове
толкова са големи

 

нямам хапче за сън
имам ти телефона

 

пияните 
и трезвите поети
са два различни
свята
едните се мъчат
другите се раждат
и светят

 

*

от любов не мога
да остарея
мога само да умра

 

не знам кога ще спре
сърцето ми
и ръката ми ще изстине
но знам
че и последния ред
ще е за тебе

 

най-страшно е
последното пристанище
там няма бряг

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments