Людмила Петрова – Убийство

Продължаваме публикациите с още поезия от града на модерния български декаденс – Своге. Людмила Петрова знае как да сънува, пише и убива. И изхвърля трупа на отчаянието право в сърцето.

 

Убивам отчаянието,
затварям го в чувал
и вдигам ципа.
Изхвърлям го
в подножието на мечтите.

 

Закърпих бримките
на съня.
Сега търся обущар
за скъсаните обувки
на ежедневието.

 

Лечение
Допирам устни
до драскотината
на душата ти.
Зараства.

 

Младост
Луната мина на пръсти
по алеята.
Целувки с дъх на ванилия
се изсипаха като къдрици
в нощта.
Въображаема пейка
приюти шепота
на непознатите.

 

Заплаха
Зоополиция трябва да пази
изкуствения лебед
на фалшивата романтика.
Ще го унищожа

 

Течности

Има хора, които са като алкохола-
опияняват, но не вдъхновяват.
Ти не си алкохол,
вода си – утоляваш жаждата ми,
потъвам до удавяне.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

 

 

Comments

comments