Ася Палева – Вектори

Представяме ви най-новите стихове на Ася Палева от Своге, една от представителките на Нова асоциална поезия в красивия декадентски град на Вутимски. Вятърът винаги помита палатката на отчаянието, в която се крием от него и не ни остава нищо друго, освен да приемем пътищата и векторите му с любов и смирение.

 

В подножието
на върха
тя разпъна
палатката на
отчаянието.
Взе мента, глог
и валериан,
изхвърли
телефона си
и се остави
в ръцете
на вятъра.

 

Твоят път
и моят път –
два вектора
с общо начало.
Стоя на ъгъла
на любовта.

 

Хората са
семки,
които люпим
в свободното си време.
После плюем
обелките
на греховете си
и измитаме
старателно
под пейката…
Но мръсотията
остава
непокътната
в устата ни.

 

Като бясна котка
в чувал
се мяташе
душата ми
при всяка
несправедливост.
С годините
животното
се опитоми.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments