Думите в най-новите стихове на Стойко Русев са злите кучета на просветлението, готови да прегризат всеки гръклян, ако не бъдат разбрани. А причинно-следствените връзки в тази поезия превръщат отвъдното в единственото възможно продължение на самотата на пишещия.
Ива Спиридонова
Минорно наклонение
дивата поезия
я опитомяват
само мъртви души
другото е фарс
Библиотечна еротика
обличам болката в думи
съблечи я
ако ти стига лексиката
Интимна самота
думите ми
са сами в обятията ти
поне им е топло
Злите кучета на просветлението
думите ми
хапят невежеството ти
пази му гръкляна
ако ти е мило щастието
несвързан
пиша за хора,
които няма да ме разберат
логиката
ще бъде заровена
в следващия стих
Експонати
всичките ми думи
са мъртви чувства
формалина ги пази
в дисекционната ти
арт математика
деля чувствата си
на реалността
резултатът
плюс безкрайност
абсурд
Terms and conditions
условието е да лъжеш
за да ползваш
съвестта спи в лудницата
Емоционален багаж
мъртвите любови
гледат живата
завиждат и я съжаляват
парцела е вече запазен
от същия убиец
Алкохолни илюзии
лицето ти
от лед
се разтапя в чашата ми
до утре сутрин
beauty is a cruel mistress
на притежаващите я
лицемерие
на останалите
ревност
на никого
щастие
Протекционизъм
пазя си болезнените спомени
военен инвалид със сребърни сърца
мазохизъм в действие
запаля ли ги
ще изгори скривалището ми
отвъд живота
Крадец
ще ти открадна
щастието
съня и здравето
накрая сам ще обеднееш
с пълни джобове
Самофилантропия
нещастието
си има винаги другарче
дори и имагинерно
щастието е егоист
така помага на околните
Wi-Fi
вдъхновението
е интернета на болката
ако свалям по-бързо
ще дам на късо
Желание за притежание
слагам ти намордник от норми
монопол на времето ти
национализирам тялото ти
накрая те коронясвам
за единствена даденост
наричам го любов
Причинно-следствена връзка
аз съм
началото на края ти
всичко преди мен
просто ти се е случило
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018
