Айча Заралиева – Градът на тъгата

Завършваме днешните публикации в апокалиптичната майска анархия на списание „Нова асоциална поезия“ с чудесните нови стихове на д-р Айча Заралиева – един от най-обичаните и силни автори на нашето електронно издание.

 

*
Под песните на щурци
Между спомени и утро
Окъпано в кости от агнешкото
Заспива града на тъгата

 

*
Сладкото очакване да бъде петък
Да тичаш между трамваи
Клошари
Априлския залез –
За да бъдеш себе си

 

*
Всяко завръщане
е безсънна нощ,
премисляне на бъдещето,
срам от миналото,
тих ужас от настоящето
и още надежда –
че нещо може да се промени.

 

*
Събирам изпраните сълзи
от простора.
Като нови са.
Изглаждам ги,
прибирам ги в сърцето си –
Готови за употреба.

 

*
Ще ти бъда вярна
няколко дни –
докато остарая
и стана толкова чуплива,
че да не може
никой друг да ме прегърне.

 

*
Докато те помня,
те обичам.
Пропусна ли да те сънувам,
значи съм излекувана.

 

*
Връщаш всички спомени
и дългите молитви
за семейно щастие.
Искаш да върнеш стоката,
а любовта ти е употребена,
не подлежи на рекламация.
Ти си консуматор,
не потребител.
Търси си правата
в друга агенция.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments