Маргарита Черникова – Гетсимания

За нас е удоволствие да ви представим поредния чудесен поетичен дебют на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ – Маргарита Черникова от град Тутракан. Ето, какво авторката споделя за себе си: „Родена съм през 1972 г. По образование съм педагог. По призвание майка на един син. Влюбена съм в думите и в българския език. Владея писмено и говоримо още, руски и италиански.“

 

Шум от Гетсимания

Омразата върви зад гърба ми
тихо на пръсти.
Но в главата ми отекват стъпки
като клепало на черква.
Хвърля примки по мен.
Един подир друг страховете ми.
За днес.
За утре.
За бялото в косите.
За коленете ми, които болят.
Нещо си мърмори и шушне,
като листа в Гетсиманска градина.
Нарече да съм предадена.
И да бъда предател.
Плю в сухата си пазва
и ме прокле да не раждам.
Бавно сви три мръсни пръста
и…омразата в мен се прекръсти!

 

Хайку с ябълка

всяка ябълка мечтае
да бъде отхапана
в горния десен ъгъл

 

Задушница

Пищя и те търся
като отрок
полите на майка си.
Като скитник стряха.
Като куче хляб.
Ще те изцедя
от сърцето си –
вино за причастие.
От очите си
на мироточива икона.
Смъртта ми е сън.

 

Face
Сънуваш мен.
Пожелаваш себе си.
Дълго още няма да се имаме.
Едноръки.
Слепи.
Осакатени.

 

Бягство

Уморих се да се завръщам
при себе си в дом, в който
никой никого не очаква.
Ще избягам!
Ще оставя кожата си на слънце.
Нека да остарява без мен.

 

Накратко

Тази нощ събудих
всичките си любовници.
Говорихме дълго
за смисъла.
Един рече,
малко бе.
Друг,
трудно.
Само ти каза,
беше ми истинска!

 

Анахронизми

Обичам анахронизми.
Като зрели череши са.
Може би като сушени.
Черешите струват 232 лева.
Никой не ги купува.
Лежа си на дивана-
Мумия.
Смуча сухи череши.
Няма нищо за смучене вече.
Тебе те няма

 

7.8. самота по Рихтер

Търся те
в останките от спомени
много внимателно
да не те затрупам.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments