Ива Спиридонова – Затварям слънцето

Представяме ви най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия Ива Спиридонова – все по-добра, все по-концентрирана в емоционалната дълбина на своето писане. Като дъно на угаснал от болка вулкан, който е затворил завинаги слънцето.

 

*
затварям слънцето
както затварям
очите си

само за тебе

нощта ти ще е дълга
светлината –
угаснала

 

*
Бях ти казала,
че светлината свършва,
когато вместо себе си
запалиш залез.

Дали все още вярваш
в огъня на изгрева?

 

*
на ъгъла на окото ми,
събира света ти
изпраща сълзите,
с които те убивам

луничава е
тъмнината

 

*
подчертавам нощта
в книгата на сърцето ти
за да изгреят устните
като луни над нея

 

*
не допускай да спра
да обичам

убий времето
преди мен

 

разлики

портретите
отвътре
са еднакви

в цвета
на живи кости
няма разлика

 

*
отрязаха бора
пред старата къща

миналото има
само корени

 

артефакти

остава камък
следа на мисъл
след живота

ръката
издълбала камъка
или скалата
да наричам
вечност?

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments