Бил Ка – Свобода

Свобода или смърт няма, защото свободата е смърт. Безверието също е вяра, когато бъдещето е зад нас и от любов пътуваме в облаците. И тогава можем да се кръстим единствено в собствената си кръв. Представяме ви силните, болезнени, еротични стихове на Бил Ка, един от най-обичаните, харизматични и аплодирани автори по време на четенията на Нова асоциална поезия на живо.

 

Свобода

вдишвам я
задъхано
но е далеко
колко?
измервам скоростта
и пътя
времето не стига
живота е с изтекла давност
ще трябва да достигна скоростта на светлината
с душата си
ранена
от чужди свободи
натискам спусъка
умирам си
за свобода
но тя убива
свобода е само да решиш
кого
теб
или
другите

 

Не ме кръщавай
знам си вярата
безверна е
и бъдещето е зад мен
не следвам божии повели
сама съм си и съдник
и се изпращам в ада
а рая си живея
не го очаквам за награда
инкогнито съм в твоя свят
не ме познавай
ще си грешник
не ме убивай
с твоя рай

 

Пътувам в облаците
по любов
отдавна неизползван път
подхлъзвам се
с изтъркан грайфер на доверие
неподходящи гуми –
спукаха ми другите
резервни нямам
преглед също
но управлявам себе си
закононарушително
не бързам
може друг да ме настигне
изморен от тичане по необичане
и пътя да е наобратно
в любовта посока няма
а скоростта
да я достигнем
се измерва
не с път и време
а с безвремието и безпътицата
и безверието на квадрат
Ако искаш да те обичам
дай ми единствената си риза
двете си бузи
открадни ме
прелюбодействай с мен
убий ме и ме излъжи
споменавай името ми
напразно
не съм бог
ще те обичам
и така

 

Носиш ме на ръце
до ръба на живота ми
за да не падна
преди да ме хвърлиш
в бездната си

 

пиша стихове
с пръсти
по корема ти
а те попиват
в слънчевия ти сплит
любовта на мъжете
минава през корема

 

Гърдите ми потрепват
в твоя ритъм
на пулсации
от оргазми
два
в един
отпуснато блаженство
задъхани тела
изпразнени души
вдишвам твоята
и я задържам
ще ти я върна
в другия оргазъм

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments