Атанас Петров – Вдъхновение

Започваме днешните публикации в списание „Нова асоциална поезия“с есхатологична страст и много вдъхновение – второто появяване на нежната, крехка и яростна лирика на поета Атанас Петров от Русе на неговите електронни страници.

 

*
Страхувам се за теб,
мое вдъхновение,
ти си толкова нежно и ефирно,
че се разпадаш при всеки полъх
на мисълта ми,
и ми е трудно да те събирам.
Като парчета от огледало си
с хиляди лица на душата ми,
като пъзел си
в който подреждам
любовта си.

 

Езеро

Лека нощ.
Спи ми грозно пате.
Спи и сънувай.
Чайковски отдавна
композира в небето,
но нашето езеро
е в сърцата ни.
И Андерсен
е толкова смешен
с тази приказка.
Спи…
Спи и сънувай!
Нощта е наша!

 

Струна

Тъгата е струна
и тази китара
е твоето тяло,
прокрадвам аз пръсти
и трепти утринта,
резонира в телата ни
с нежната песен
на любовта ни
И те докосвам,
и те целувам…

 

Еротично

Две думи
от хълма
над сърцето
ще извикам.
И ще нахлуя в теб
като морски бриз
или
като вълнение…

 

Ноктюрно

Ти, като безкрайност,
ефирът е домът ти,
една тъга приплъзва
по клавишите
на звездното пиано
и ноктюрно се понася,
и душата ми приспива,
душата ми се моли,
не си отивай,
дори като безкрайност
остани в съня ми…

 

*

…Не си жена,
не си дете дори,
а светлина, светлина,
лунна светлина…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments