Ванеса Стефанова – Зависимост

Ванеса Стефанова е 10 клас в НПГ по КТС град Правец. За себе си споделя, че се вълнува от всякакъв вид изкуство. Първо открива фотографията, но попада в творчески застой и ако можеше да определи живота си като обектив, в момента той се е счупил и светлината е спряла да навлиза, и вече не може да рисува с нея. Но споделя че в тъмнината открива думи и е решена да твори с тях. Развитието и изкуството са ключовите думи, които я определят. Тя е редактор в списание „Стените“ и тази нейна дейност изразява стремежа и да не се спира по пътя напред. Нейните първи стихове летят, над стените на чувствата, за да те ударят като камикадзе право в сърцето. Там където любовта изгаря, е мястото, от което Ванеса разказва за живота.

Александър Арнаудов 

 

*
животът е празен лист
първо се подписва съдбата
избира ти родители
рисува ти детство
пише докато не изхаби химикалката си
после си голям
твой ред е да пишеш
сам да решаваш
или просто да се
наслаждаваш
на поглъщаща те
бяла празнота

 

животът ми като цигара

оближи ме
за да горя по-бавно

готова съм да изгоря

 

*

/на дървото без плод/

никога не съм те имала
а сякаш в два мига
един след друг
бързо отлетели
имах всичко
вечността е толкова кратка

 

полет

косата ми е гнездо
моята птица

няма да пея

повече думи
за слабост

няма да кажа нищо
на гравитацията

 

лъжа

съзнателно и несъзнателно
дотам стигнах
лъжа себе си
него не посмях да излъжа
сега като наркоман лъжа
че съм чиста
като алкохолик лъжа
че съм трезва
вярват ми
вече мога да лъжа
реалността ме научи

 

ти беше лекарство
после
искаше любов
дадох ти я
не не стигна
дадох ти думи
не не ги оцени
дадох ти всичко което исках да дам на друг
исках само да ме излекуваш
пристрастих и сега ти ме съсипваш
това ли искаш
имаш го
свърши и ме остави да се удавя в абстиненция

 

на повърхността всичко е гладко
ядрото гори
въздуха на тази планета
замърсявам по моя воля
нека се пръсне от болка целия свят
нека загаснат всички звезди

след теб не останаха мечти
след големия взрив любовта не остана

 

*
друсам се с мечти
за любов
преминавам
от дилър на дилър
подхранвам
убийствени надежди
когато казваш
ще видим
не виждам
капки дъжд
но слънцето
протяга ръка
към мен
природата ме топли
ти не можеш

 

*
толкова дрога има под ноктите ти
колкото болка има в сърцето
ние боклуците
сме имали най-чистите души
болката ни тласка
слаби сме
зависимостта
е единственото отклонение

 

*
някои се катерят нагоре
към успехи и щастие
други плуват надолу
харесва им
тъмината на тъгата
аз пък скачам
от най-високо
към най-дълбокото
за да се удавя

 

*

/на дървото без плод/

искам да отлетя оттук
по най-скоростния начин
да се озова до леглото ти
вече си представям
как те галя
беля кожата си
като портокал
изтисквам сърцето си
за да пиеш от него
до теб съм
винаги но никога
сякаш вселената ни събира
за да ни раздели
дава ми да вкуся сладостта
за да умра от диабет
или свръхдоза
все от някоя зависимост ще е

 

страх

време е да акостирам
на пристанището
за халюцинации
ще си отида
преди да се решил
не мога още дълго
да дишам
искам да повърна
целия си живот
и да разкарам
шибаната болка
около дробовете ми
искам да дишам
за последно

 

*
когато слънцето
топли земята
змиите излизат
от дупките си
на припек
аз се прибирам
страх ме е от топлина
твърде хубаво звучи
като уютна прегръдка
като любов

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments