Христина Асенова – Заради Чарлз

Заради тези, които обичаме, пишат Библии, а носталгията по тях, ако не е по Тарантино, е по Тарковски. За нас е удоволствие да ви представим последните стихове на черната звезда на Нова асоциална поезия – Христина Асенова в пролетния вихър на майския ни апокалиптичен брой.

 

заради Чарлз

любовта
е кучка от Ада
с моето име
готова да те ухапе
ако се разсееш
с дресировката

какво очакваше
като ме намери
от кучкарника
на живота си
където
преди тебе
са ме пребивали
и съм мръзнала
на улицата

чаках си
евтаназията
когато се появи

да махам с опашка
не ми е привично
да сядам по команда
също
ще те оглозгам
до кокал
ако сбъркаш
от страх
че тоя път
е истинската любов
затова подмини
клетката
вземи треперещата
болонка
в съседство
с която да си приспиш
съвестта
че когато беше млад
и ти срита
една кучка на улицата
защото не можеше
да се грижиш
за нея
кучкарника
е пълен
с такива като нас

страх ли те е
от това, което създаде?

няма нужда
чакам си евтаназията

всички кучета
отиват
в Рая

 

*

всяко чудо
зa три дни

aмa ти
мaй си
от нaй-големите
дето
пишaт библии
зa тях

и aз стaвaм
фaнaТИчно
вярвaщa
зaтовa
подaй ми
пироните
и дa (се) Свършва(м)
вече

 

*

“Забележителното на та­зи гра­­­дина е само то­ва, че е мно­го голяма.
Вишни се раждат вед­­нъж на две го­ди­ни, пък и тях… никой не ги ку­пува.”
Чехов

на Александър Иванов 

 

ако любовта
изобщо се намира
някъде
значи се намира
навсякъде
дори в нечия градина
с вишни
дори и във очите ти

и те предупреждавам
от мен ще ти остане
червено петно
под реброто
бяла
(като сол)
костилка
и стипцав
следвкус
в гърлото

каквото и да ти кажа
обаче
е истина
че никой
не може да те спаси
от онова
което искаш
(а и аз няма да те пазя
от себе си)
и ако то е да легнем
в сянката
на вишните
знай само
че тя е по-светла
от тъмната страна
на сърцето ми

 

*

представата ми
за (изне)вяра
е съвсем простичка

и затова
не пиша стихове
за никой друг
освен
теб

 

*

след всички
забити във сърцето ми
стрели
в гърдите ми
тупти оръжие

и не казвам
че е (не)способно
да обича

а само
те предупреждавам
да в(нима?)ваш

 

*

най-милото
най-свидно
най-обичното
и в поезия трудно
излиза

а аз те изписах
толкова пъти
че вече нито
си ми мил
нито си ми свиден
нито те обичам

 

 

портокалово часово време

няма нужда
да
п р е в ъ р т а м
часовника напред

всички часове
с теб
бяха
(с дъх на)
ИЗГУБЕНИ
(портокали)
и без
лечеНИЕ

 

 

екзорсизъм

за екзорсизъм
трябва да наричаш
демоните
с истинските им
имена

защо тогава
те учудва
че всичките ми стихове
свършват
с твоето?

 

*

с по три
стихотворения
на ден
те отичам

в останалите
се надявам

да възкръснеш

 

*

винаги си обичал
да ми отказваш
удоволствието
до самият му (к)рай
докато не моля
за разрешение
за разрушение
да избухна
и да се разпилея
по(д) теб
и там
едва дишаща
но по-жива
от всякога
те чувам да казваш
“сега разбра ли…
защо искам да чакаш?”

и сега
е така
нали?
отричаш ми любов
до самият ѝ (к)рай
докато не те помоля
за разрешение
за разрушение

 

*

носталгия

(същ.)

(не) запомних
че ме
забрави

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments