Бистра Иджома Окереке – Тъга

Тъгата на света & мъдростта на живота, събрани във вселена от стихове и запълващи празнотата на сърцето – това са новите стихове на Бистра Иджома Окереке в майския апокалипсис на пролетта, превземаща страниците на списание Нова Асоциална Поезия.

Ива Спиридонова

 

*
празнотата
на човешкото сърце
е запълнена
от звездите
осветяващи
небето

 

*
Господ дойде
кацна на рамото ми
и отлетя

възкресиха го

 

*
ад и рай
са
думи
описващи
самотата
на човека

 

*
любовта изтича
между пръстите ми
като песъчинка
отброяваща
последните
секунди
живот

сами сме

 

баща и дъщеря

цялата ни
любов
се побира
в
екрана
на телефона ми

 

тъга

ти си поместена
в линиите на дланите ми
ти си в последната
капка вино
ти си отговор
без въпрос
ти си спомен
видение на
нещо отдавна
отминало
ти си герой
на всяка пиеса
ти си неканения гост
който всеки приема
ти си в
началото и края
твоят път е изписан
в очите на страдащия
кръвта ти е
разпиляна по
клоните на есенните дървета
твоите сенки потичат
от лицата на хората
ти си петънцето
стърчащо от края
на последната
ми дума

 

*
твърде рядко
живеем така
както искаме

твърде рядко
обичаме без страх
от разкъсваща болка

твърде рядко
изричаме онези думи
които ни държат
будни нощем

твърде рядко
стигаме онези
предели на душата си
от които ни е страх

твърде рядко
вдигаме поглед
към звездите
които ни осветяват

твърде рядко
целуваме хората
които обичаме

твърде рядко
докосваме
прашната плът
на телата си

твърде рядко
си позволяваме
да ни боли

твърде рядко
признаваме
че сме слаби

твърде рядко
признаваме
че имаме нужда
от всеки друг
но не и от себе си

твърде рядко
постъпваме както Исус
преди да посрещне смъртта

твърде рядко
дишаме в ритъма
на сърцето си

твърде рядко
махаме веригите
в които сами
сме се оковали

твърде рядко
живеем

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments