Гергана Златкова – Лунички

Луничките са звезди и звездите са лунички, когато лицето е докоснато с любов. Представяме ви нови стихове от Гергана Златкова в последния за тази година пролетен брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
звездите са
лунички
по лицето
на нощта

 

*
лунички –
доказателство
че Вселената
е фотографски
негатив –
матрица
за лицата
на хората

 

*

целува я
по луничките –
космическите
спътници
на овалът на
лицето
ѝ

 

Бяло

Белите криле
се приплъзнаха
в бялата мъгла
върху белия фон
на настилката –
цялото летище е
покрито със сняг

Излитаме…

и небето е бяло
и облаците –
всичко тук
горе
е пак в бяло
и слънцето изгря
сякаш е поставено
в бял абажур
и стените
и капаците на
прозорците
са бели
и калъфите на седалките
и зъбите на пилотите
и стюардесите
докато обясняват
къде се намираме
и как да си
разкопчаем коланите

Приземяваме се…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments