Георги Славов – От дъното

19-годишният студент по английска филология в СУ и журналист от в. Монитор – Георги Славов продължава да демонстрира впечатляващо поетично развитие и с неговите най-нови стихове завършват публикациите в днешния свиреп майски ден в нашето електронно издание.

 

От дъното на кладенеца
Небето се смалява

Дъждът пълни
Тишината покрай хълмовете

Истерия и танци
Без музика и химни

Само пълнеща се празнина

От дъното на кладенеца
Небето е смалено
Дори и то
Дори и аз

 

Огънят на фойерверките
Пръска алтъни по старите

Пулсът ми се ускори

Нещо експлодира постоянно

Чувам само теб
Ти
Която не говориш

 

От есента на кея въобразена
Морето е … единствено
От всичките сирени по
Острите скали
Твойта песен буди
Широки са надеждите
Носени от вятъра

Изгрев
Където
Слънце няма

 

Говорих с мрака

Вдясно
сърцето ми огледало пулсира

Навел съм чело
В молитва
Нечуваща призиви
Време е

Заставам пред амвона
Изговарям думите

Три пъти се заклевам
В светлината
В надеждата
В Любовта

Те в мен
Не

 

Подозирам че има някого
Пусни корабите си около мен

Когато трябва да хвана вятъра
Да го насоча към платната ти
В дланите си стискам кожа
И вятър
Обкръжи ме с лодки
Обкръжи ме с платна
А аз
Няма да успея да ти го
Подаря

 

Вятър момиче
Имай предвид че
Нищо е всичко
В бялото на сънищата
Коленете ми се влачат
Подпрени в безсилие
Обичах сините морета
Път ме чака утре и
Ще замина
Имай предвид че
Едното момиче
Ме чака да се върна
Дъщерята на нощта
Залезът
На първия блян

 

Моля

Евентуално ако не би било
В повече

Моля за добри времена
Промяна

Винаги съм те отричал
Трябваш ми

Нека. Трябва ми.

Нямам мечта от отдавна
Нека да се сбъднеш
За да ти се разочаровам
От сърце

Поне веднъж
Поне завинаги

 

Пробвай обувките ми

Ако посмееш да облечеш
Поезията

Ще трябва всичко друго да съблечеш

Тогава гола като преродение

Ще усетиш самотата и единствения ти приятел

Вятъра на спомените

Искам да го подаря на някого
Но всички избледняват

 

Кръжа около фонтана

Хвърлям монети
Да изкупя грехове
Бъдещето си

Може би

Тук забравиха
Да хвърлят бомба

Дай най-доброто от себе си
От мен
Другото не си заслужаваше

Тук забравиха

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments