Весислава Савова – Букви

С радост ви представяме три нови хайбуна от Весислава Савова в рубриката на списание „Нова асоциална поезия“ – „Източни пиеси“.

 

Букви

Някога рибите нямали хриле, а криле. Една буква, и всичко се променило: от въздуха – във водата, от видими с невъоръжено око – до почти неразпознаваеми в пречупените светлосенки.
Казвам се Весислава, а не Вели- или Деси- слава. Не ми режете крилете – знаем какво се случи с гарваните от Кулата на Лондон. Недейте! Дори Вие, утвърдени издателю, който попитахте що за редактор съм, след като греша собственото си име.

паднало зъбче
детето още вярва
във феи

 

Затвори очи

Имало едно време една къща. От онези, гредоредните, а между гредите -смес от пясъчна глина и смляна слама. Къщата била грижливо варосвана всяко лято. Сега никой не може да каже колко са пластовете, защото така и никой вече не ходи там. Не, не си помисляйте за призраци и привидения. Това са бабини деветини, но дори и бабите знаят – не на безплътни небивалици се дължат стоновете от мазето и разместените картини по стените. Вдън земя ѝ се иска да потъне на къщата, че потомците на стопаните ѝ се срамуват от нея. И къщата потъва, без никой да забележи. Ще полеят съкровищата ѝ с бетон, ще заглушат приказките, които е запазила. За да не се намери някой, който да заплаче за нея.

пълнолуние
момиченце моли
за още телевизия

 

Цъфнаха…

Дивите кестени цъфнаха. Гледам малките, нежни бели цветчета сред зелените листа и не мога да повярвам, че след по-малко от половин година сред същите тези зелени листа ще се скрият „таралежчетата“, от които, като бомби, ще започнат да падат твърдите, узрели конски лакомства. Немалка част от хората ще ги събират, потънали в суеверие, за да ги сложат в чантите или под възглавниците, отказвайки да мислят. Други ще забравят за този най-естествен процес, сумтейки, че кестен ги е ударил по главата. Колко лесни оправдания за фронемофобията! Това, обаче, ще се случи през есента. Пролетта обещава само нежност.

еуфория
цъфнаха дори
налъмите

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments