Диана Димитрова – Черновата на живота

Представяме ви втората публикация на Диана Димитрова (включваща и очарователен поклон към творчеството на Димитър Воев) в електронно списание „Нова асоциална поезия“, която направи своя чудесен дебют на живо пред публика по време на Великденското четене на НАСП през април в столичния клуб MAZE.

 

*
ако луничките от моя гръб
се слеят с тези от твоя
ще сътворим нова галактика

 

*
мотористи
застаряващи младежи с бира в ръка
някъде около девет сутринта
истерични тийнейджъри
не мога да си намеря слушалките
баби с цветя в ръцете
усмихващи се татковци
любезни шофьори
не мога да си намеря слушалките
щастливи хора
котки на припек
тичащи деца
а аз не мога да си намеря слушалките
няма
надежда
за мен
тук
ако всичко започне отначало
ще дойда
сега
е вече късно
всички са в месомелачката
дори и когато е слънчево

 

*
искам да заседнем
между етажите на живота
точно когато цъфтят люляците
да ти нарисувам сърце на рамото
да имам смелостта
да ти проговоря и с думи
или да мълчим
докато се целуваме
няколко мига любов
точно толкова
колкото трае и едно пътнотранспортно произшествие
няколко мига
а страхът може да е вечен

 

*
ще изгорим ли
за да се стоплим
ще изтриеш ли страха с гумичка
/чувала съм че има такива/
ще приемеш ли болката
ще можеш ли да отречеш егото
ще понесеш ли отново самотата след мен
тя ще е различна
ще е нашата самота
ще събереш ли всички парчета
за да станеш отново човек
за обичане
от някоя друга
вървим по различни пътища
но знаеш
има и горски пътеки
които свързват магистралите на животите
Буковски ще ни услужи с неговият късметлийски зар
ти само намери онази гумичка

 

разхождам се бавно
под хилядите капки
които падат върху мен и ме мокрят
до кости
блузата ми е като бял божур след буря
мокра но все още хубава
под нея съм по сърце
туптящо в ритъма на капчуците
а мислите по теб образуват градските реки
в които потъва София след всеки дъжд
с падналите цветове в тях
с мехурчетата
с аромата на ново начало
не искам чадър
не искам качулка
не искам навес
искам теб

 

*
питай пеперудите колко струва живота
колко е важно да си красив
колко са лоши хората
аз мога само да обичам
въпреки цялата черна лепкава кал
в която плувам
питай пеперудите в стомаха ми
колко дълго те чаках

 

*
черновата на живота я преписват щастливците
аз на белите листи пиша писма
до теб
превръщам ги в самолетчета
цветя
гълъби
рисувам сърца върху тях
и после ги хвърлям в кофата
за хартия
да има за рециклиране
за самолетчета
цветя
гълъби
сърца
писма до нечия пощенска кутия
но не твоята
не
не
не

 

*
между благата и скръбната вест
Господ ти дава бял лист
нарисувай си смисъл

 

*

на брега на морето
танцуваме черно танго
аз имам моето световъртене в мен
а теб те е страх
от последната вълна
странна двойка
но нас ни свързва смъртта
животът е скитник в Берлин
ела и не се плаши
имаме само сто години
на тази тъмна земя
невъзможно е да се обичаме
в градината на света
но ще отплуваме
за да видим как се прегръщат мъртвите

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments