Боряна Богданова – Минало съм

Днешните публикации в майския брой 11 на електронно списание „Нова асоциална поезия“ започваме с Боряна Богданова, която този път залага на по-класическия вид стих. Представяме най-новите й текстове в рубриката на нашето издание „Нова асоциална класика“.

 

*

по-тихо беше от мига
преди да се родя
а не мога онзи глас
от най-дълбокото да чуя
сякаш съм от векове
във себе си седяла на ръба
а чужди отражения все още
в мен не смея да убия
колко много липсвам
а желая да остана
ето вътре в мен съм
а така опустошаващо ме няма

 

*
минало съм отдавна
а още копнея
след себе си линиите
с език да зашия
да живееш във мен
и в моите значения
да съм още във теб
и да не умирам
да съм невидима
а да ти стигам

 

*
от думи черно-бели
сме така уморени
да не се обичаме
по-лесно е в тишина
и вдишвам теб
за последно
просмукан във
вените ми
издишваш други
минали времена

 

*
и от теб ли трябва да си тръгна
както тръгвах си от други
както те си тръгваха от мен
и така във кръговрата
на любов която идва
тъкмо да я заобичаш
изтупва си ръцете
и останаха от нея
избелели само
цветовете

 

Някъде из двора на старата гимназия

са обсъждали идеи,
хора, преживявания.
А аз обърквах се във чувства,
мислех смисли
така неизживуеми
далеч отдавна с вятъра отвяни.
Мои ли бяха – вече чужди
едва дойдох,
а трябва да си тръгвам.
Време взимах – вече свърши
бях тук за малко
в себе си под наем.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments