Венелин Бараков – Самота

Завършваме днешните публикации в майския брой 11 на списание „Нова асоциална поезия“ с последните стихове на любим наш автор на „християнска поезия“, преподавателя по археология във Великотърновския университет от Трявна – Венелин Бараков. Царството Божие е непостижимо без Другия, а когато го няма, сме неразделни в самотата ни и така сме винаги заедно.

 

самота

тя (ме) чака

 

Царството Божие
без Другия
е непостижимо

 

пролет

сетивата
са широко отворени
опитвам се да задържа
изплъзващите се мисли
още са слаби
нямат достатъчно сили

 

книга с поезия

в една книжарница
откривам книгата
която търся
разгръщам страниците
пожълтели са

 

живот

има
една причина
да сме такива

 

харизма

направи
нещо достойно

 

Пловдив

осъден съм
да се завръщам
в този град
където те изгубих

отново да вървя
по калдъръма
на старите улици
няколко крачки
да ме делят
от мястото
където
си взехме
сбогом

ти каза
тогава
до скоро
никога няма
да се разделим
тръгвам
за малко
може би
няколко седмици

не посмях
да ти противореча
трябваше
да те дръпна
да те приютя
при себе си

осъден съм
да се завръщам
в този град
където те изгубих

обикалям улиците
на Стария град
няколко преки ме делят
от мястото където
дадохме обещание
да не се разделяме

отидох там
този път
намерих
покой

 

Родител

майка обича
да казва
изчисти ли си стаята
подреди ли си дрехите
тази вечер
не закъснявай

татко обича
да съветва
една крачка да направиш – мисли
без труд животът не е сладък
не бързай нещата
се подреждат сами

вече няколко пъти се хващам
че говоря точно като тях

 

име

опитвам се
да го опазя

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments