Мария Стоева – Посоки

Днешните публикации в електронно списание „Нова асоциална поезия“ започват с апокалиптичните посоки на сърцето на Мария Стоева.  Обичаме се дълго, безпощадно, истински, докато се убиваме, за да сме заедно вечно.

 

*
като разменна монета
която твърде дълго
си подмятахме
като непотърсено щастие
което прекалено много отлагахме
като спомен
който дълго отхвърляхме
като нещо
което нямахме –
се обичахме
дълго
безпощадно
истински

 

*
в душата ми –
разбъркани посоки
погледа ти –
наивна истина
разбъркай тишината
за да
чуя
гласа на сърцето ти

 

*
разтвори се в хаоса
призови тишината
нека ти говори
несподеленото
разтвори се
в миговете
когато си цял
пожелай си хаоса
за да усетиш
светлината

 

*
така ти разбърках посоките
че избра случайната

 

*
през пръстите ти изтичат
възможности
мога още дълго
да се изплъзвам
от живота ти
през пръстите ти
изтича мисълта за щастие
времето прониква
в кратката ни вселена
през пръстите ти
изтича времето –
половинчато
не можеш да го хванеш

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments