Нина Нончева – Мрак

За щастието са  необходими само един нож и един художник, но все ни тегли към пропастта на вечността, защото изгубихме сенките си в мрака и сме толкова уморени да ги търсим. Представяме ви третата публикация в списание „Нова асоциална поезия“ на Нина Нончева – един от най-новите и многообещаващи автори на нашето електронно издание.

 

мрак

сенките ни
си играят на криеница
твоята умело се скри
и до днес я търся

 

художник

рисуваш ме щастлива
вместо четка
държиш нож

 

заедно

от един и същ восък
направени
две различни свещи
накрая изгорели

 

електричество

идваш да ме ремонтираш
а винаги дава
на късо

 

*
Бог къса листчета
на цветчета
да определи как ще умра
изрежда и реши –
да те няма вече до мен

 

хармония

желаем се
когато се нямаме

 

крива на вечността

пътят е разбит
аз съм пияна
вървя на зиг-заг
към теб пропаст
чакай ме – идвам

 

списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments