Христина Гутева – През май възкръсва снегът

През май възкръсва снегът и всичко продължава отвъд в любов и мълчание, което е най-истинската поезия. Завършваме днешните публикации в пролетния брой 11 на списание „Нова асоциална поезия“ – с красивата, кенотично имплозивна лирика на Христина Гутева. Смисълът напуска света, оставя гравитацията на птиците, облаците и пеперудите, спуска се хищно над нас като небе и не се завръща.

 

Утро първо на май.
С мълчанието пием кафе,
в облаците възкръсва снегът.

 

Ти си слънцето
аз съм морето

огледай се в мен,
за да видя себе си.

 

В мъглата
хората
се сливат
със сенките си,
отвъд нея
бродят сенки
на изгубени хора.

 

Пътят не избира
сам себе си,
но ти си избран
път да го направиш.

 

*
Казваме си неща
без да ги казваме

единствено
Бог вижда смисъла
скрит зад думите ни.

 

Щастлив ли си
когато си щастлив

или светът
ти казва това.

 

Искам да те забравя
това е единствения начин
да станеш част от мен
завинаги.

 

*
Кой казва
че не можеш
да избягаш от себе си –

влюбѝ се.

 

Не се влюбвай в мен
докато съм гъсеница
може никога
да не стана пеперуда.

 

*
На гол планински връх
вода не се задържа.
Ако искаш
любов да те залее
падина бъди.

 

Снегът се стопи.
Шоколад по
устните на зората.

 

*
Идва пролетен дъжд,
пречистваща мантра.
Всички тъжни думи
потъват в морето.

 

*
В очите ми зелени
чай от лайка
в чашата на юни.

 

*
Защо ли се опитвам
да пиша поезия –
думи без тяло и дъх.

Твоето докосване
е
живия стих.

 

Мълчанието съдържа
всички звуци
и във всеки звук
спотайва се мълчание.

 

Отивам
и не се завръщам.
Река в очите ми.

 

*
Навярно не помниш
за какво си мечтал
за какво си се молел
но днес
ти си отговорът на
твоята собствена молитва.

 

*
Не времето
а болката лекува

огънят
в който не изгаряш
а се раждаш.

 

*
Попитах смъртта в какво вярва
– В живота – отвърна тя –
докато има живот, ще ме има и мен.

 

Утайка от чай.
Недоизказаното
рисува по дъното
лица на думи.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments