Мария Стоянова – Граници

Няма друга граница освен сърцето и най-прекият маршрут до края на света е Другият. В новите си стихове Мария Стоянова, няма какво да губи и затова те са толкова емоционални, силни и хищно хващащи за гърлото. Когато болката пише, поетите могат само смирено да подписват написаното. Мария стъпва боса върху жаравата на живота и ни увлича след себе си по най-тъмните пътеки на тъгата.

 

стъпвам боса
върху жаравата
без иконата
тя е за тези
които имат
какво да губят

 

сред всички
праведници
аз бях твоята
вещица
която изгори
на кладата

сега чертаеш
кръстове
по тялото си
с овъглената ми
любов

 

колко да съм красива
колкото себе си
не повече
колко да ти повярвам
колкото-толкова
безразсъдно
не по-малко

 

чат

ти:
три пъти
си искал
да напишеш
че ти липсвам
аз:
три пъти
съм видяла
това

 

сложѝ граници
на любовта ми
само за ден
или
завинаги
но
така или иначе
ще ти я дам

 

само ти знаеш
най-прекия маршрут
към дома на сърцето ми
тук си
а стоиш толкова дълго
на прага му

 

следвай ме
ще те отведа
отвъд болката
по тъмните пътеки
на тъгата ми
през тресавището
на безверието ми
прекоси плътните мъгли
на страха ми
до невъзможност да дишаме
до мига
в който се обърна
и се огледам бяла и тиха
в очите ти
следвай ме

 

ако заплача
докато ме притискаш към себе си
е защото знам
че все някога
някой от нас
ще изостави другия
за да оживее
или
да умре

 

възкръсваш
за да ме изоставиш
в свят пълен
с побити кръстове
в пръст
под която
гние душата ми
без вяра
в спасението
и в живота
след любовта

 

след черния петък
на пода остана само
стъпкана любов
днес на витрината
има надпис
тотална ликвидация
влизай

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments