Хайри Хамдан – Отсъстващите

За нас е радост да ви представим първата публикация през новата година на авторска поезия на Хайри Хамдан в майската апокалиптична контрареволюция на списание „Нова асоциална поезия“. Отсъствието на човека означава максималното му присъствие. В сърцето на другия и (отвъд) света.

 

Отсъстващите

Отсъстващите си имат своите
оправдания,
всеки избира посоката си,
неочаквано отлита към чужди
небеса.
Отсъстващите са виновни по
своему,
за разлика от очакваните
присъди,
ти имаш право за още миг
свобода,
все още притежаваш моето
сърце.

 

*

Животът е твърде кратък,
да преброя капките дъжд,
паднали през нощта в твоята
градина.
затуй, аплодирам небето.
Животът е твърде кратък,
да преброя стъпките ми
до прага на твоята пещера
затуй, аплодирам мълчанието!

 

*

Отсечена гора, закъснял изгрев,
насълзени вени на камък,
задръстена планета,
пребита памет,
скъсана кехлибарена броеница,
прогизнало тяло на стих,
прокуден труп,
виртуално гробище,
пролетен дъжд, есенно слънце,
късна зима,
сърдито лято,
ефирна рокля,
и ти!

 

*

Нищо не се случва,
заваля дъжд, после сняг,
изгря слънце, морето мълчи,
ти също! Спасяват щъркели,
убиват екзотични коне,
размазват изгрева,
убиват символи.
Размахват среден пръст
срещу вятъра, проклинат деня
крият се в мрака – прилепи
слепи, жадни и гладни
изяждат себеподобни.
Скоро слънцето ще никне
дайте път на пролетта
да изкаже, да наказва,
да ни има.
Нещо се случва,
огледай се наоколо!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments