Божидар Пангелов – Петък

Божидар Пангелов със стихове от Страстната седмица за Икар, който се изкачва по Плешивия хълм, за да се превърне в Слънцето.

 

тя
се завърта на пета
изброените думи
тя
и се огъват клоните
на синия дъб
нищо не се променя
освен
музиката – Бах
изображенията – Рафаело
изброените думи
които няма да напиша

когато тя…

 

парижко синьо

шапка на сини пеперуди
жена от Матис
чист ултрамарин за контур
през нощта
за всяка нощ

 

когато си
димящо дуло на пистолет
статуя от композицията за Лаокоон
забравяш сърцето ми
забравяш сърцето си
думите имат други значения
объркани
коси на Медуза
de la guerre comme guerre

дишам с една ръка
на гърлото си
любов моя
любов моя

 

ὕβρις

разлепям дланите си
цвят
на последна
роза
разпервам широко ръце
полет в синьо
Икаре

восъкът се топи

 

Четвъртък

Успокойте се.
Звярът е мъртъв.
Той никога не е живял
(освен в приказките
със щастлив край).
Сега е ред на трапезата.
Свършиха розите.
Остана бръшлянът
по статуите.
И едно вечно махало
напред,
назад.
Същото.
Страшно звънят на ръба
лъжиците,
ножовете,
чашите.
И се чува гласът,
който целува.
Но даже и римляните
няма да дойдат.
Няма да дойдат
дори и гробарите.

Целувката е достатъчна.
За кръст.
И Възкръсване.

 

Петък
Всичко е хармония.
Дъх.
Въздишка.
Когато се изкачваш
по Плешивия хълм.

 

целуни ме

„Очите ти минават покрай мен като
две птици, които се гонят…“

целуни ме
по очите затворени
после
по челото
по бузата – лявата
по устните
немите птици преди бурята
ухание на сено преди бурята
с цялата нежност на пътища

целуни ме
под дървото на Коледа

 

зелено зелено

ах, няма да запомниш сладкия октомври, когато от лозите капе кехлибарен сок
и в този най-зелен следобед къде отива малката гроздоберачка

ах, морето днес се развълнува

момиче малко, бързо свий се всред набъбналите гроздове,
че пътьом пеят козите копита, ах, весел бог и прашната му свита,
и смок зелен в зеленото море

ах, няма да запомниш сладкия октомври, когато сока ти отпиеш

 

Спомен

Роден съм да плувам на плитко
тъй както риба-луна
любима, угаси светлините –
в нощта е видим брега.

Три портокала, любов,
като изстрел, просветват
на балкона с бръшляни обвит,
прах от сърце,
сърцата от прах.

Отплува нощта като кораб
за острови,
моя любов – без сърце.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments