Васил Прасков – Дарк руум

 

Сърцето е дарк руум в гей клуба на света. И светлината свети в мрака, и мракът я не обзе. Представяме ви стиховете на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ Васил Прасков в бушуващата пролет на апокалиптичния май.

 

поезия

думите падат от облаците
като внезапна смърт
или дълго писмо
на което си забравил адреса

 

първи сняг

падат млечните зъби
на зимата

 

география на времето

бяхме толкова щастливи
че не обърнахме внимание
на времето
детството ти превзема несъществуващи държави
в които после се налага да остаряваш

 

без нас е времето

сексът е въображаем приятел

чувам под земята своите стъпки

уби ме нещо по-дълбоко
от нуждата да те обичам

 

световна здравна организация

времето е най-добрият лекар
аз съм болестта
от която иска да ме излекува

 

wintertime sadness

остаряваме навреме
и пролетта идва

като самоубийство

 

смъртта на сърцето

евритинг бът дъ гърл пеят
че независимо от годините
сърцето ти винаги си остава дете
но аз знам че животът
е само най-страшното разстояние
между смъртта и детето

 

икона

да правиш разлика
между езика и ръката
между дланта и юмрука
между себе си

 

кино дружба

последно танго в париж
финалните надписи
се превръщат в татуировки

 

добър ден, тъга

котката ми
се нарича тъга
казват че има
девет живота
но знам
че е безсмъртна

 

небе

времето се издига нагоре
леко като сърце

целуни музиката на птиците
и танцувай смъртта ми

 

ябълка

в кръвта ще изчезне дъждът
и ще пише
думи от твоето тяло

 

дъжд

целувам облаците на тялото ти

денят е само
първата част на нощта

 

с пръсти в тихите ти устни

когато тишината пада от облаците
сънуваш дъжд в стомаха си
бавя нощта по твоето тяло
и допивам кафето ти

 

il fiore delle mille e una notte

търкам клитора ти
като лампата на аладин
защото така се сбъдват
всичките ми желания

 

не разбирам

любовта
но само тя
разбира мен

 

времето е само идея

в сладкарницата където давят бикове
чорапите висят от стените
спокойствието е като всички –
имаш хубави гърди
над тях мълчи средиземноморска флора
фауна

колко е часа бе педерас

 

кръст

носиш сърцето си
на гърба си
като мъртва птица
която ти предсказва миналото

 

лайфстайл

всеки мъж
убива това
което обича
защото любовта
е по-студена
от смъртта

 

фасбиндер

депресията е курва
която като се връща
само ти дава надежда
че ще остане
завинаги

 

гей сет и мач

лицемерието на света
тоталните чекии
липсата на любов
са опияняващи

за повеч
нямаш топки

 

гроб

сива луна
пеперуда
меки прозорци
от хляб

 

в тази сива нощ

с толкова лампи обшили небето
слабите плачат и виждат безкрая
гледат звездите и тихичко плачат

силните диво мълчат

 

всичко свършва в топлата уста на небето

наказанието ме уби
преди престъплението
а после то доказа
че има живот след смъртта

 

сбогом е дума
с шест букви
на седмата
ще те убия

 

апокалипсис

пияният от болка
човек
издига глас към небето –
Ти мене уважаваш ли ме?

 

гробищата
са дарк руумът
на любовта

 

светът е нетърпение
а ти си буден
чакаш Господ
в гроба си
като заровено съкровище

 

страстната седмица

понеделник пия хапчета
вторник си режа вените
сряда се беся в банята
четвъртък скачам през прозореца
friday i’m in love
събота най-после ме погребват
неделя възкръсвам с теб

 

възкресение

нямаше кръст целувки
и гвоздеи

нямаше смърт

христос бе разпънат
на сърцето си

 

поезия

насъщната депресия
дай ни и днес
и прости
стиховете ни

амин

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments