Ивона Иванова – Самоубийствата са надценени

 

Смисълът на живота е като филм на Гаспар Ное – всички го обичат, но никой не го разбира и затова си служим със субтитрите на поезията. Започваме публикациите в майския брой 11 на електронно списание „Нова асоциална поезия“ с най-новите стихове на култовия му редактор д-р Ивона Иванова, която бе водеща на последното четене на литературното движение в столичния клуб MAZE през месец април.

 

ти си като филм на Гаспар Ное
всички те обичат но никой не те разбира

 

Епистаксис

не съм те виждала от шест лета
забравих ти мустаците
април минава бавно
стоя затворена и гледам
през решетките
дъждът е хубав между другото
все едно ти тече кръв от носа
и никога няма да спре

 

Сродни души

предполагам че сме само
приятели с пеперуди в стомасите

 

Евисцерация

лежа на маса в моргата
любовта ми потъва в мивката
металът е мек
обзема ме лека агония
от главата до петите
аз всъщност нямам пети а криле
няма значение
ризата ти е студена като скалпела
някой идва да изхвърли глезените ми

 

Rabbit heart

бях затворник в миговете
на слабото тупкане
в гръдния кош
разбих всички рамки
излязох
извън очертанията
после електрокардиограмата
показа масивен инфаркт

 

сърцето ми е като кофти работа
всички нормални напускат

 

Добри намерения

искам най-доброто за теб
следователно си тръгвам

 

*

Sometimes I wish i had „mute“ button for life.
                                                   Mr. Robot

тежат в главата ми всички неща
които ти казах и крясъците
и усещането за бръснарско ножче
в гърлото
взимам си ги назад
лежа на пясъка и свиквам с пръстта

 

Културна реанимация

Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност.

Ромен Гари

цитирам себе си
разбира ме само часовникът
в сиви моменти
си мисля за розови покриви
оттам гледам залези
влече ме да скоча
но самоубийствата са надценени
гледай живота
той си минава
докато аз пиша глупости

 

Извънземна истерия

когато имам малки човечета в главата
крещящи плачещи смеещи се високо
ходещи на работа скачащи падащи
употребяващи наркотични вещества
с изчерпани невротрансмитери
четящи сартр кафка албер камю
копаещи гробове заравящи дъжда
когато не чувам нищо освен гласовете им
само ти можеш да ги накараш да млъкнат
ти си гилотина за всяка паник атака
завръщаш ме в собствената ми личност
оставам

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018

Comments

comments