Публикациите в последния ден на брой 10 на електронно списание „Нова асоциална поезия“ започват с най-новите стихове на Таня Николова, своеобразен манифест на „поетическия натурализъм“. Манастирът на потока на съзнанието и лапидарните форми вече е тесен за мащаба на авторката и тя смело декларира, че оттук-насетне ще се отдаде на търсене на по-голяма площ за удавяне на своя екзистенциален и лирически Аз.
СИМВОЛ-ВЕРУЮ НА ПОЕТИЧЕСКИЯ НАТУРАЛИЗЪМ
всички планове трябва да почакат
не знам не съм сигурна
и всички хорски съвети да заглъхнат
в не знам не съм сигурна
целият свят да се умълчи
и аз пак да не знам
и да не съм сигурна
пиша ли стихотворението
или го живея
*
изчерпах изворите на вдъхновение
в лапидарните форми
и в потоците на съзнание
трябва ми по-голяма площ
да се удавя
*
късен следобед
очите на синята птица
затворени
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018
