Слави Томов – Бургаски реквиеми

– От какво се страхуваш, Слави?

– Имам чисто физически страх от височини. Може би донякъде имам и от вода. Много страхове имам – да не нараня някого, да не засегна някого /може би съм го правил, извинявам се!/. Това, че съм писател, не ме прави съвършен или светец.

Слави Томов

 

Любов /Бургаски реквиеми/

Днес ходих да тегля кредит. 2 бона. Харесах една куртизанка от Соф. Квартира ще си наема на Граф Игнатиев. Трамваите да правят съня ми неспокоен. А тя се казва Тициана. Само Петрарка би могъл да я опише. Или Джото от Padua.

 

От Разпети петък до днес пия като Свиня в Ателието ми. Разчиствам от книги и пак пиене. Поръчвам си за ядене, понеже не ми се готви. Поръчвам си и курви. Идват. Заминават си. Ебем се върху книгите. На една Бонита излях бутилка с бира на главата. И в епилога скитам около доковете. Видях един бургаски художник. Приказвахме. Ометох се. И пак. Терпентиновите ми нощи с вкус на алкохол и лубриканти.

 

Нека говоря за Луиза Вишневска и за чаршафите от лен, които миришеха на лайка и билки, с които застилаше вечер леглото до онази сънена квартира близо до пристанището.Нашите любовни kairos-и, когато се шляехме боси през дълбоките юлски лета под някакво небе- фруктиера, пълна с презрели цитрусови плодове от корабите. Или за следобедите, когато гърлото ми бе инфектирано от някаква angina pectoris, с Луиза се натискахме из празната Synagog до кейовете по чиито стени имаше солени петна от вълните. Обичах сутрешните ритуали на Луиза Вишневска, когато ставаше винаги преди и наливаше мляко в чинийката на пода на красавеца Tiziano уморен от нощните си любовни фланьорства. Четях за Ивич. За Матийо. За Борис и Лола, докато Луиза сричаше португалски думички от стари вестници и забъркваше омлети. Ставах, бръснех се дълго, на Il mio domani. Или на Stan Getz. Миришеше на замразена риба и корозирало желязо. Миришеше на евтин домашен сапун и на малиново сладко. Луиза се качваше на един син велосипед и отиваше на пазар. Синият велосипед отпред имаше малка плетена кошница. И Луиза винаги по обяд се връщаше с пълна кошница.Излизах и аз след нея. Да е било юли. Или август. Да е било някъде между доковете и вълнолома. Или между сладката и солена вода. Като в песента на Джери Мълиган и Джани Дюбок waves. Children’s games Jobim.

 

Любов

Днес цял ден четох Thomas Mann и историята му за Adrian Leverkuhn. Слушах Bebel Gilberto. Купих си 10 кутийки с бира и разговарях по телефона с една красива куртизанка да ми смъкне малко от цената. Искаше 300 звонк за 2 часа. Съгласи се на 250. Казах и, че е небесен Ангел. 250 кинта не са малко пари, но за нея си струва. Похвалиха ми я стари бургаски бандити и бонвивани.

 

Луиза

Ти превърна сам себе си в екзистенциален отшелник затворен между блатата и морето в твоето артистично atelier’, ми казваше Луиза, превърна го в някаква метафизична ebony tower пълна с проекции към мен и в епилога, нашата връзка не се разви – добавяше още Луиза, но Луиза грешеше, всъщност, Луиза не ме познаваше или ако бъда по-точен, Луиза не се опита да ме опознае и не само, че не се опита да ме опознае, но накрая прехвърли вината изцяло върху мен за всичките си житейски провали. Ако бъда откровен, Луиза ме търсеше, тя ‘ кодираше’ часовете си, когато излизаше с колата си от вкъщи / някакъв брутално скъп автомобил/ и отново – вечер, когато се прибираше във вкъщи, и за цялото това протяжно време накара самия мен и аз да си стоя ‘вкъщи’. Купувах си бутилка с вино и се прибирах вкъщи и тъкмо когато се прибирах, Луиза винаги ми звънеше и ме питаше, дали съм се прибрал вкъщи?, отговарях й че съм се прибрал вече вкъщи – мислех си през онази синя зима, когато почти колабирах от слабост и правех всичко възможно да не се прибирам вкъщи. Помня, че на няколко пъти спах по хотели, които бяха близо до вкъщи, спях в тези хотели и не ми се мислеше, как трябваше още утре да се прибера в това мое вкъщи, мислех си сам, легнал по гръб, натравях се с цигари и анализирах, какво прави в момента Луиза в нейната къща, всъщност, знаех какво прави в момента, но вече не ми се мислеше за Луиза, и не само че не ми се мислеше за предателството на Луиза, ами правех всичко възможно да изтрия тази Луиза от себе си. Лежах сам в хотелската стая, натравях се с цигари и се опитвах да не мисля за Луиза, не мислех за Луиза, но Луиза ‘пак идваше’, и не само, че идваше, но отново започваше да ме дави в лабилните си състояния, неврози и депресии, давеше ме Луиза и аз се опитвах ‘да трия’ този образ на Луиза, опитвах се да трия този образ на Луиза, но той пак се връщаше, връщаше се и ме караше да се унасям, заспивах, сънувах градината и с дъх на леки транквиланти. Не искам да говоря вече за Луиза, отделих й достатъчно време и не само, че й отделих, но и я вдигнах и извадих от семейното блато на скандалите, извадих я от блатото на депресиите и наближаващото чувство на ‘старост’, а тя се върна да ми разкаже за поредния си нов чудовищен експеримент, разказа ми този чудовищен експеримент, който облече с думите ‘нова любов’ и очакваше самият аз да не се държа като чудовище, така ме нарече: чудовище, но всъщност Луиза постъпи с мен чудовищно, Луиза ме тъпчеше цяла една година със страховете си, с депресиите си, и постоянно ми говореше за съпруга си, говореше ми за съпруга си, колко много го обича, но всъщност Луиза не обичаше съпруга си, твърдеше че го обича, но може би го мразеше, и не само го мразеше, но имаше и параноя, че някой винаги иска да се докопа до парите й, да й вземе тези пари или да се възползва от нея, но истината бе, че Луиза използваше хората около себе си, и не само че ги използваше, но и винаги говореше за пари, и както говореше за пари, подхващаше пак старата тема пред мен, колко съм й бил липсвал, не само липсвал, но какъв ангел бил собственият й съпруг, който тя ненавиждаше и не само че ненавиждаше, но и лъжеше, тя лъжеше него – а той лъжеше нея, тя лъжеше него, а той лъжеше нея, докато накрая Луиза започна да лъже самата себе си. Луиза. Мислех си за Луиза сам в онази хотелска стая, мислех си за our live lies, мислех си, как заради нея изгубих или погубих или отблъснах Моника Блау или Ирма /красивата Ирма/, която долетяла чак до Дюселдорф, долетя до Дюселдорф и ми се обади, че след няколко часа ще бъде при мен на някакъв елементарен английски, и ме попита, дали я обичам: объркана, унизена, сама на летището, попита ме дали я обичам, и аз запалих цигара и казах, че не я обичам, понеже обичах Луиза…

 

Изчатках се с 8 бири. Барът, където гледах късно вечер бокс с местните бандити, затвори. Миришеше на водорасли, алкохол и лесни жени. Чакам лятото. Плажът. Ухажвам Хилда. Написах и тайно писмо.

 

Любов

Днес, ако ми остане време ще ви покажа тайните любовни писма между мен и актрисата Десислава Моралес. Пълни са с инфектирана страст и дързост. Ухажвах я. Бях галантен с нея. И тя ме наричаше Артуро Бандини. Все още ме обича, но аз се напих няколко пъти и я нагрубих. Покаях се в църква, но й разбих сърцето. Ако не ми вярвайте, питайте я тази блондинка.

 

Престъпната Марсилска красота на бургаските куртизанки и Genet не би могъл в ‘Реквием’ да възпее. Нито елегантните и гаменски pimp-ове. Сега една курва от София ми иска 2 000 бона /звонк/ да дойде до морето за 10 часа. Поезия. Celestial flower.

 

Milano

Parole e suoni… Gli odori dei colori…..

Ако имах възможност да разкажа тази история пред камера, бих избрал ефирната и пълна със saudade Goccia a Goccia на Litfiba. Нека разказвам за следобедната соматика с вкус на предателства и унижения, когато изхвърчах навън от Galleria Vittorio Emanuele II и почти съборих масата, на която стоях под някакво преследващо ме слънце, което може би само Le Clezio би могъл да опише, сочещо ми някаква катарзисна прохлада в San Bernardino alle Ossa. Замаените хотели с пълзящи олеандри, като втечнени фрески под балконите от ковано желязо, онази синя вечер, когато въздухът миришеше на силно кафе и бакарди, онази вечер, където срещнах Мария Лоренца или Луиза около Montenapoleone. Дори не бих могъл да върна онзи момент, когато съм колабирал буквално на улицата, минувачите ме вдигнали, напипали пулс, дишал съм, завели ме обратно в хотела от чиито прозорци всяка сутрин можех да гледам как из хоризонта красиви библейски жени беряха билки в малагата на леко влажния въздух, дори до леглото ми бях струпал няколко книги : Dicionário português, Modiano, Thomas Mann, епилогът на всяка страст, казват, че след това съм се прибирал в продължение на цяла седмица пиян късно вечер в хотела, с набола брада /сълзите на страданието при мъжете/.


Любов

Който не е слушал: YOUNG GOD на Swans, не знае, какво е страданието. Кобейн сигурно я е слушал преди да умре. Жира – под кръста на Христос.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments