Красимир Вардиев – Константа

„Творците на реалности“ е стих, който перфектно онагледява, какво се случва в т.нар. „съвременна българска литература“, прочетете и останалите чудесни стихотворения на Красимир Вардиев в края на нашия априлски брой и света.

Авторът е роден в Белослав през 1978 г. Завършва Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. В периода 1998 – 2006 г. е носител на дванадесет литературни награди от национални конкурси, съответно за поезия, проза и критика. През същия период е съорганизатор и участник в акцията „Улична поезия“, инсталации и пърформанси, заедно с литературен клуб „Боян Пенев“ и артгрупа „Завой“. Дебютната му стихосбирка „Бордюр“ излиза през 2000 г. чрез конкурс на „Свободно поетическо общество“. През 2001 г. книгата получава наградата „Южна пролет“. Отличен е с втора награда в конкурса за Кратка проза (2005), организиран от LiterNet & Erunsmagazine. Втората му стихосбирка „Симбиоза“ излиза през 2007 г., чрез конкурс на отдел „Култура“ на община Шумен. Третата му поетична книга „П(л)есен“ излиза в края на 2013 г. Негови текстове са включени в антологията на българската поезия „Сезонът на деликатния глад“, излязла в САЩ. Носител е на наградата за култура на Община Шумен за 2014 година. Негови текстове излизат през годините в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Ах, Мария“, „Северняк“, „Златоструй“ и сборниците „Невербална комуникация“ и „Наопаки“. За последната си стихосбирка „С(р)амота“, (Издателство „ДА“, декември 2016 г.) Красимир Вардиев получава Националната награда за поезия „Иван Николов“, 2017 г.

 

творците на реалности

пиарите със шпаклите
отново подменят
фреската реалност
с нови портрети
на абсолютната истина
с последните ъпдейти
според матрицата
това е вечното окончателно жури
до нови разпореждания
кои сте вие бе
изтръпнали призраци
на патрони въртящи се
в гроба си
като пилета на грил
кои сте вие бееее
стари лауреати някакви
ланшен сняг
че да имате мнение
тук пиарите командват
когато не шпакловат
истини и задници с езика си
шапки долу

 

Константа

Моят ден започва
Сутрин в седем точно
Обикновено разочароващо
С култура кафе секс закуска
В работен ден с четири километра търчане в пет и тридесет точно
Чудото на работата на смени
Живот образец по матрицата
На работа камери навсякъде
Отдавна не ги контролираме
Големият брат знае кои работят
Неделята вече не е ден на напрежение Пинко и маминка
Станал съм инспектор Дюдю
Кеворкян още ми е фактор
Другото е един живот време

 

фаталистично създание

аз ли съм ужасената мравка
втренчена в приближаващата подметка
въртяща набързо в главата си
мравешкия си живот
извлачените трохи и сламки
построените мравуняци
ежедъждните бедствия катаклизми
малките потопи
с многобройните си жертви
или какви ги говоря
аман от олицетворения
може ли една мравка да се ужасява
надали може
мравката е
детерминирана в носенето
на трохи и семки
прекалено заета да живее
за да разбере че умира

 

порои

сънливи заядливи тлъсти облаци
в дърветата коремите си сиви чешат
и дуднат заканително и ядно псуват
че никой няма вече да ги разиграва
това не са светкавици а катарами
и май днес няма само да ни опикаят

 

зазимяване

затварям капаците
на прозорците
прибирам глинените
фигурки от градината
подрязвам розите
блокирам профилите
на бивши приятели
почиствам кюнците
проветрявам завивки
от нафталина
и лавандулите
запълвам цепнатини
в мазилката
сигурните ежегодни
заетости
спирам водата
на градинската
чешмичка
обръщам розовото и
коритце от бетон
(по бебешки тумбесто)
натрупвам столовете
един върху друг
като камара трупове
на летни планове
покривам пейките
и масите
а после ги отвивам
да не задуша съвсем
надеждата
съседите горят листа
а аз притихвам
забавям движенията
и се готвя
за ново начало

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments