Завършваме публикациите в апокалиптичния яростен пролетен брой на списание „Нова Асоциална Поезия“ с най-новите стихове на неговия редактор и водещ на четенията на НАСП – Александър Иванов. Любовта ни се разлага като ръждясал снаряд от времето на бомбардировките на София, но ще дочака големия взрив на края на света, защото сърцето е анархистът на Бога.
културно наследство
любовта се разлага пред
погледа на времето
като сграда паметник
в центъра на София
отвън мазилката се лющи
паднал балкон
ерозия на спомените
мокър сън на някой непознат
но вътре все още се усеща
хладния дъх на телата
и предсмъртните танци
на раждащи се мечти
нас отдавна ни няма в тези стаи
само стара снимка на стената
паметник на любовта и
затихнал смях в сянката на двора
любовта ни се разлага
пред очите на времето
но ще дочака края на света
като сграда паметник в центъра на София
пънк
сърцето ми е
сид вишъс
последния независим
анархист в тялото
любовта е видяла
всичко под слънцето
затова ти показах
луната
след смъртта
няма време
защото там те
чака всяка твоя
несбъдната любов
сънна апнея
любовта остана
завинаги
в очите ти
старо проклятие
е да усещаш края
преди да е дошъл
но любовта ни е
голяма колкото размаха
на мъртви криле
които ще полетят отвъд
не е страшно
защото моето сбогом
ще бъде по-дълго
от смъртния полет
на черната птица
когато кацне пред теб
а ти се усмихваш
и махаш с ръце
да ме прогониш
не е страшно
защото тогава смъртта
ще бъде отново на мястото си
в твоята усмивка
и размаха на моите криле
които винаги ще ме водят
към теб
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018
