Юлия Радева – От пясъка на мъртвите по теб ще хвърлям

Започваме днешните публикации в електронно списание „Нова асоциална поезия“ с чувствения и лиричен, обаятелно емоционален „барок“ на Юлия Радева – един от доайените на нашето издание, автор който много уважаваме и ценим. В нощта на света и вятърът е мъртъв, и не ни остава нищо друго, освен смирено да легнем в земята на любовта.

 

*
Знаеш ли какво е
да си пред олтара – с мене,
да те гледа Господ от високо
и да искаш милост – да целунеш мене,
да се просълзяваш щом звездите слезнат
и посипят себе си и мене и чертаят пътя…
и през дверите Господни слънцето в краката ти е късче…
Аз, съм гълъб, побелял от въздуха по покривите,
в безтегловност от любов летях и зъзнех,
и не исках да те връзвам за крилете си греховни
ала, Господ може и ми каза да не бързам…и да чакам…
Имай ме, когато пожелаеш, ще кръжа над люляците и земята ще е топла даже
ако, тук по земната повърхност ме несмееш
под земята ще си легна – ти вземи си ножа и режи
мъглата, и тревата, сухите въжета ме държат далече,
запали и камъка над мене, но ме вземи поне веднъж,
измий ме в сълзите си нежни …
аз, сама ще се извърна и пак сама
в земята ще си легна…

 

*
…И ако тръгнеш някой ден към църквата
вземи си бяла риза за прошка и за признание,
чети молитва коленичил
и гледай Господ във очите,
„Боли ли“ те – ще викам и ще питам,
и нека да кънти олтара
и свещите да гаснат
от пясъка на мъртвите
по теб ще хвърлям –
в такава нощ и вятърът е мъртъв
звездите плачат загърбили луната
и въздухът задушен …и мракът мракът…
в такава нощ …угаснах…

 

*
…а, уличката ме прекъсва
продължението – утре – каза
и вървях по раздробените павета
на миналото и на днеска
днес е вече вчера – казах и забавих крачки
искам уличката да не свършва –
само днес си с мен откраднат
в нощите на две вселени светли слети
ти си новото съзвездие
а аз съм капка

 

*
…а, аз те плача винаги
когато
една минута ни дели,
часовника ли бърза или нощта
в тъмното
пръстените ерозия ги мъчи,
в очите ми блестят,
камбаните мълчат,
пред църквата – ковчег и мъка,
мъртва хрътка храни малкото си
а, хълмовете брулени …
вали,
отскоро времето смени посоките
а аз съм спънат кон, в косите ми са само сънищата дълги
юздите дърпат, стремето боли…
валииии валиииии,
дъжда замита…всичко…
утре – кратка думичка
шизофрения на мислите оскъдни…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments