Весислава Савова – Вихър

Завършваме публикациите в рубриката ни „Източни пиеси“ на априлския брой 10 на електронно списание „Нова асоциална поезия“ с нови хайбуни на един истински вихър с много лица – Весислава Савова.

 

Кръговратно

Тънките крилца на пеперудата. И не защото са настъпени, а защото твърдят, че никой вече не чете. Само защото младите не размахват героично превъплъщението на дървото, което някога е вдъхновило някого да напише книгата, която някой ще размахва… А електронните четци не са толкова скъпи.

още една приказка
детето се смее
на остарелите думи

 

Pasa

Раменете на индианеца в подлеза потреперват. Окарината, която стискаше дори в съня си, заразказва как El Condor Pasa. Полетях…

скалист бряг
някъде отдалеч крясък
на гларус

 

Вихър

Връзвам косата си на две плитки, от които хаотично щръкват кичурчета, боядисани в медено-червено. Лъщят на слънцето и привличат вниманието на свраките, но все още не са се спуснали хаотично, за да ми оскубят перушината. Внимавам от случая с онзи гларус. Сигурно, ако не си е намерил жена-домакиня, която да изхвърли целия боклук от прелетели покрай гнездото му райски птици, моите кичури още са там, в квартирата му, близо до нудисткия плаж.
Напоследък и пиша хаотично, но това е толкова тренди, че се чудя как още някой самообявил се за поет шлосер не се е спуснал хаотично към леглото ми, за да отнесе със себе си част от сатенените ми чаршафи, които вече се превръщат в клише.

електрожен
съседът ми не може да чуе
„Малка нощна музика“

 

(без)страсти

Построих къща (за птици). Засадих дърво (бонсай). Поне отгледах дъщеря. Наживях ли се? Животът започвал на 40. Е, значи съм дете. По детски се радвам, но вече не питам.

полунощ
колко много хора
по улиците

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments