Павел Павлов – Феникс

Предлагаме ви най-новите стихове на Павел Павлов от Горна Оряховица – както винаги изненадващ, парадоксален, неизменно неочакван и радикален в поетиката си. Аз съм ти, дори когато това е шизофрения, а във всеки пясъчен часовник спи непробудно Фениксът на времето, който цяла вечност е обречен да мечтае да е пеперудата в стомаха на влюбения Бог.

 

Феникс

Анорексичната ти душа,
зажадняла
за сапунени мехури
и любов,
транжира ме със
сръчността на касапин.
Костите ми ги отнася
щъркел, свива си гнездо
от тях върху комин
на крематориум,
през който дишаш тежко,
за да не ти се лепи нищо
на кльощавия задник.

 

Вирус

Облечена във
най-фината си рокля,
изтъкана от мъгли.

Промъкна се във мен,
посредством вдишването ми,
тиха и точна като смъртта
и също толкова невидима.

Зарази всичката ми кръв
със себе си
и желанието
да я дарявам постоянно.

 

Нощ

Пеперудите
в стомаха ми
постоянно изгарят
на нощната лампа.

Сълзите те пречистиха
от миналото,
но ти си направи
кристално кълбо
от тях и отказа
да гледаш в бъдещето.

 

Бич

Не ти ли омръзна?
Хиляди пъти да се
хвърляш в сърцето ми,
с камък на шията.
Не ти ли омръзна,
Да сплиташ въжета
от думите ми,
и да се бесиш всеки ден
на тях?
Не ти ли омръзна,
да търсиш трескаво
погледа ми,
за да се нанизваш на него?

Омръзна ми, да обличаш
налудничавите си опити
за самоубийство с думата обич.
Омръзна ми да съм сцена
на извратените ти сценарии.
Омръзна ми да си вадиш
вътрешностите пред погледа ми.
Омръзна ми да съм убийство.
Престани да ме обичаш,
ако ме обичаш.

 

Изтичаме, като
снежни човеци
от времето
в безвремието,
от нас остават
само песъчинките
от Сахара,
заседнали в
отвора на
пясъчен часовник.
Само вятърът
навява спомени
в очите.

 

Струнна теория
(нарцистична шизофрения)

Всеки ден пиша писма.
Затварям ги в бутилки
и ги хвърлям в моретата
на очите ти.
Вечер приливът връща бутилките,
пълни със сълзи и ги чупи
в скалите ми, реже ме до кръв.
Самотен остров съм в света ти,
кървящо месо за акулите,
които съм поканил на угощение.
Изричам името ти наобратно,
за да се призова в света ти.
Във твоя свят ме обичаш… насила,
принуден си да ме прегръщаш,
посредством вързаните ти ръкави около мен,
а аз в моя свят те душа,
впил ръце около шията ти.
Шибалник…

 

Алчност

Сън не спя,
да се любувам
на златните ти
пропорции.
Двадесет и четири
карата в денонощие си.

 

Предвестник

Ще бъда черен щъркел
в пролетта ти,
окован в решетки
от лъчи.
Ще бъда здрача –
предвестник на
утрото, което
блести в себе си
навътре.
Ще живея в
сянката ти,
за да знаеш,
че съм ти.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments