Иво Цанов – Оръжейна индустрия

Завършваме публикациите в предпоследния ден на априлския брой 10 на списание „Нова асоциална поезия“ с култовите стихове на Иво Цанов – поетът, който знае, за какво става дума и винаги поставя нещата по местата им.

 

Оръжейна индустрия

Ред по ред
дума по дума
знак до знак
в безкрайни множества
произвеждаме оръжия
и любов

 

Министерство на любовта

Стиховете са мъртво слово
програма за развитие
на речта

 

*
Търся тоя прозорец
който счупих на три
и после ми проговори
за да бъда на слънце
извън стаята сам
и плаках
сълзите бяха за кратко
сълзите не значеха нищо
къде е тоя простор
къде е тая тепсия

 

*
Необходимо но недостатъчно
условие е да си луд
Номера е да ти повярват
че си нормален

 

*
Радостта в живота
сочи към една цел
да умреш
в мъки

 

*
Любовта на живота ми
беше лошо момиче
сподели ми веднъж
че докато гледа снъф порно
й се прияждат спагети
аз пък я лъжех че ми прилошава от кръв
ставаше особено любвеобилна
като хищник към плячката си
когато й признах че я лъжа
се уплаши и избяга
оттогава съм целомъдрен
плюскам и гледам филми с черва
за нея не знам

 

Пълна чаша

Сексът ни беше самата невинност
аз върху тебе
най-много ти върху мен
малко орални гимнастики и
без анални прониквания
в изоставен мезонет
на втория етаж с голи прозорци
съседите понякога зяпаха
предполагам разкошните ти гърди
мида за пепелник
разбито кранче от душа
неизмазани стени –
неща сами по себе си
способни да убиват

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments