Георги Бутраков – Excess

Предлагаме ви поредната свръхдоза радикална, екцесивна поезия на Георги Бутраков от Благоевград, който продължава да вдига публиката на крака по време на четенията на Нова асоциална поезия в столицата.

 

Доброволна слепота

Когато Касандра
Започне да заеква
В промеждутъците
Между звуците
Се ражда Надеждата
Че Ахил ще догони костенурката

 

Nonsensical nocturne

Всяка нощ се чупи
Камилския гръб
Лъвската паст
Детските играчки
Събрали сме салфетки от всеки бар в града
Но какво по-напред да избършем
Нека да тече по дяволите
Сега се влача без връзки на обувките
Отнеха ми и привилегията да се обеся
Бездомника крещи че краят е близо
А аз завиждам на оптимизма му

 

На Николай

Помниш ли, брат
Манастира в планината
И потоците от огън в
Непрекъснати спирали
Сега останаха само фарове
Спомени и изгарянията по пръстите
И един беше за всички
И всички бяха за един
Господи от колко малко се напивахме
Земята поддаваше под ръцете ни тогава
Или поне вярвахме че е така
Сега ноктите ни кървят
Ноктите ми кървят… извинявай
Кървят ли й твоите
Дъждът беше повод за смях
Сега е повод за стряха
Краката бяха здрави тогава
А не беше чак толкоз отдавна
Макар и почти всичко да е загубено
Сега изнемогваме по хълма … Извинявай
Ти изнемогваш ли
Как така се изгубихме?

 

Excess

„We had two bags of grass, seventy-five pellets of mescaline,
five sheets of high powered blotter acid, a salt shaker half full of cocaine, and a whole galaxy of multi-colored uppers, downers, screamers, laughers… and also a quart of tequila, a quart of rum, a case of Budweiser, a pint of raw ether and two dozen amyls.
Not that we needed all that for the trip, but once you get locked into a serious drug collection, the tendency is to push it as far as you can.“
H.S.Thompson

И видях, и ето блед кон и
Преработените му сухожилия вдишвахме
През хартиена торба и го благословихме
С кашлица…

От морската пяна родила Афродита
Стрихме най-финния прах и го издухвахме
В себе си с ковашкия мях на Хефест.

Благословихме го със салфетки и него…
Щом няма хляб
Има бира
Насъщния ни
Дай венозно

Не само боговете умират

 

Пасторал

Пролет разголила бели бедра
Пълното ми безразличие към тях
Разтапящото се слънце и тихото полудяване
На спрели часовници
Колективното самоубийство на армади от кораби
Разкъсали сами корубите си
Бавно затъват в тинята на пресъхнали морета
Кратките паузи на нищото
Не стигат дори да изпищиш

,…………

Храня гълъбите със семето си
Раждат само празни метафори
Като всеки друг баща
Преебах децата си

 

Едно щастливо семейство

Едно кученце спи
На пейките в бара
Една кучка чака щастието си
Вътре
Един кучкар ги дебне
И двамата
Един кучкарник ще ги приюти
Всичките…

 

Harvesting hollow seeds

Ела сега и изчезни завинаги
Покосете ме със сърпове
И нека птиците изкълват остатъка

Нека някой награди пернатите
Нека позлaтят перата им
Приковавайки ги към земята

Нека някой накаже косачите
Нека острите ръбове ръждясат
Обричайки ги на глад

Макар проклятията да се сбъднаха
Не повлия на окосеното

Ела сега и изчезни завинаги
Отдавна е все тая
Кой кого отсича

 

Малка болка

Живота е нищо
И нищо е всичкото което се случва
И няма нищо за писане
И все пак го пиша

И всеки има по нещо което нямам
А аз имам нищо от тях
Честито!!

Всеки крие някаква тайна
Нещо което не разбрах
Когато му беше времето

Как се ходи при фризьор
Как се купуват дрехи
Къде по дяволите спира метрото
Как да си учтив с непознати

Стига съм се лъгал че душа ни дели
Дядо Коледа не е истински
И Великденското зайче също

Дупките в ръцете на реалността са истински
Пръстът ми бъркащ в тях не е…

 

Портрет на една дама

Тя

Винеше себе си за това че
Стрелките се въртят така
А не иначе..

И беше права за това че
Пролетта във Франция е
Силно надценена

Тя

Излъга за стрелките
И за другото
Не беше му сменила батериите

Беше права че с мен
Където и да е
Всички сезони са
Твърде дълги

 

Днес, въоръжен с мокър парцал,
Трия стъпките на непознати,
От краката на столовете в бара.
Това далеч не е най-безсмисленото нещо
Което ще направя днес.
Девет до пет не ме плаши,
Девет до девет също.
Ще взема някой лев за това.
Виж това е леко страшно.
И в друг бар , един непознат,
Когото ужким познавам
Ще остави стъпките си по краката на столовете.
И това далеч не е най – безсмисленото нещо
Което ще направи днес.
И четири часа за едно уиски
Не го плаши
И един месец за една вечер също.
Но преди да припадне на бара
Ще напише това стихче,
Виж това е леко страшно и
Най-безсмисленото нещо което
Ще направи днес…
А столовете са си все там
Сред задниците и краката
И стъпките се появяват и изчезват
И в това има достатъчно смисъл
И никакъв също…

 

Black

Нощем все още мисля
Че съм по-добър от някой
Нощем метафорите не ме блазнят
И го пиша както си е
Макар и скучно
Нощем нощта минава
Ха ха ха ха ха ха ха Ха

Денем денем денем
Слънцето и облаците и светлината и часовниците и раното
И нечии закуски
Възглавници
И началото на поредния край
Как да не ги обичаш?

Все още има нещо да се свърши
Макар и да не вярваш
Макар и да не искам
Все още има нещо да се свърши

Малко работа до нова нощ
Малко прекалено ли е всичко?
И Ха ха ха ха ха Ха
Надсмивам се над телата
Макар и да е обед
Надсмивам се над душата
Макар и да мина

И само нощем
Ме е малко страх
И всяко мигване
Е половин секунда ужас

И само нощем
Някъде по улиците
Някой забелязва че
Твърде силно ме няма…

А денем съм някъде…
И някъде чакам…
Нощта да падне
Не навън, а в мен
Така е по-лесно…

И черното в черното чезне…

 

Пешеходец

Пътят към ада е постлан с рекламни пана
Пътят към рая е в ремонт
Пътят за този свят е за идиоти

Колко лесно е да нямаш вяра

И когато се разминеш с
Ослепителната
Искрена
Усмивка на смисъла
Можеш да му смигнеш
За пръв път да покажеш изпочупени зъби
После го подминаваш
Още няколко крачки по пътя
По кой да е път

 

Bulshit No: Next

“Dear Lorraine. This will teach you a lesson about trusting men which will be valuable later in life. You’re welcome, Uncle H.“

Пластмасовият, изкуствено разложен плъх,
В капан неспособен да счупи дори и мечта.
Настъпваш челюстите му с крак.
Нещо пропуква, но още не боли.

Бутилка формалдехид заменя майчиното мляко.
Suck it! Suckitsuckitsuckit!
Няма място вече за Великото Извинение.
Капана щраква!
Леко извита пластмаса.
И нищо!
Господи, иска ми се всичко да беше вярно.

 

Съмнителни понятия и
Случайни прилики

Не че съм остарял преждевременно
Още, понякога, някоя сгрява леглото ми
Сега е тази
И всичко е ок
Така де…

“ До кога ще седим в тази стая
Прегърнати и ще ми говориш за любов
Което си е съмнително понятие
И ще пием бира и ще пушим и ще се чукаме.
Заведи ме някъде – на театър на кино
Осем години си тук – знаеш все някое място все нещо…
Писна ми от тази стая и от миризливите
Барове.
Не ми звъни докато нямаш идея.“

Не разбра че осем години
Стоя в малките стаи – една или друга
С жена или сам – едното повече от другото
И пия бира
И прегръщам – жена или бутилка
И чукам – жена или живота си
Е, сбогом Любов
Което наистина е съмнително понятие…

 

електронно списание „Нова асоциална поезия“

Comments

comments