Диляна Велева – Пъпна връв

Представяме ви втората публикация за годината на Диляна Велева на страниците на списание „Нова асоциална поезия“. Любовта е пъпната ни връв със самите нас, защото винаги сме другите. И когато ни няма в себе си, някой друг държи ключа от дома ни.

 

Три

Първо се борихме
срещу света.
После се борихме
един с друг.
Сега всеки се бори
със себе си.
А нашата любов
стои отстрани
и ритмично
брои.

 

Дубликат

Ще ти дам
ключовете от себе си
за да си извадиш
резервни,
за да влезеш
когато мен ме
няма вътре

 

Искаш ли
да си нарисуваме
врата преди
да тръгнем?
Така ще
направим
дом на
спомените си.

 

Две тухли
свят не правят.
Но ако имат в
себе си сърца
правят вселена.

 

Пъпна връв

Знам само едно.
Някой е заровил
пъпната ми връв
в сърцето ти
Още преди аз и ти
да сме заченати.

 

Депресивно

Удряш се рязко в
края на света си.
За миг губиш
съзнание.
Когато се
събудиш вече
нищо не
помниш.

 

Отдаденост

Ако теб те нямаше –
аз нямаше да избера
да се родя.
Нито в този живот.
Нито в миналия.
Нито в бъдещия.

 

Новото начало
е изплетено
от стари краища.
Но колко е различно
само.
И пулсът му е учестен.
Прозрачно и светло.
Като утро.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments