Божидарка Божинова – Сестра

Между Алиса и Мария любовта е сестра на съня – представяме ви пролетния апокалипсис на най-новите стихове на Божидарка Божинова. Чувствена, яростна поезия за бесовете на март и сърцето, което погребваме под снега на живота, но то винаги дори мъртво – възкръсва.

 

Сестра

Любовта ти ми трябва
повече от теб.
Откъсни я от себе си.
Подари ми я.
Ще ми бъде сестра.
Ще сънуваме двете
твоят сън
за морето и мене.

 

Март

събирам бесовете ти
наситени с цвят
не знам дали да ги изпия
или да ги удавя
в снега
поникват кокичета
там където беше
сърцето ми

 

Алиса

сама си измислям
задачи без отговор
скрити пътища
и когато потърся
смисъл в дълбокото
ръката ми бяга
като уплашен заек
при твоите
обърнати представи
за горе и долу
в бездънната дупка
Алиса е само началото
краят не е написан

 

Април

Пролет е.
Плаче в шепи.
В локвите се оглежда.
Април
я ревнува, когато
вятърът я съблича.
Прави облаци от дъха си
и я облича в дъжд.

 

Светът

Обувката ми се скъса
от малкото камъче,
което скрих
от силните ти ръце.
Не ми разресвай
до блясък косата.
Остави ме да тичам боса.
Вали по никое време.
Светът
не винаги е за двама.

 

Сбогом

Пръсти – пеперуди
нощем галят смъртта
и възкръсват
по твоята кожа.
Очите – тичинки
забулват призраци,
неизказани
изгубени тайни.
Въздишки – глухарчета
носят дъх на сено
и на гнили цветя.
Ухае на спомени
и безнадеждност.
Няма те.
Няма ме.
Сбогом.

 

Като Мария

Изгревът –
въглен в окото.
Небето е синя пчела,
удавена
в пясък и слънце.
Празнично бяла,
изгубила цвят
и приличие,
се усмихвам.
Скачам на ластик,
танцувам
с ожулени токчета
по стръмните стъпала
на душата ти.
Празник е.
Спят под камък
злото и любовта.
А аз съм чиста
като Мария.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments