Стойко Русев – Теология

С удоволствие ви представяме най-силната и хубава публикация досега на младия поет и писател от Свиленград – Стойко Русев на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Истинска „теология“ на съвременния живот, „боготърсачество“и „богостроителство“ в едно (идва от руски – вижте, какво означава във философските речници) след „адът – това са другите“. Щом Стойко пише така, Апокалипсисът наистина наближава и винаги ще е Великден.

 

Теология

ти си ада
но няма да понеса
една вечност без теб
и на най-хубавото място

 

Вилхелм Тел

стрелям в теб
уцелвам себе си
любовта е непокътната

 

Една втора

безкрайните дни
нощите секунди
погледа зареян в нищото
дълбока въздишка

една втора
невъзможно щастие

 

Банален стих

поезията е коректор за емоции
малко болка
малко самота
несподелена любов
до следващото многоточие
от рани

 

Тривиално

пеперудите спят в корема ми
откакто
изписа името си
с бодли от рози върху сърцето ми
не ги превръщай в какавиди
за малко коприна в минало време

 

Думите са излишни

крещим мълчания
когато прегракнем
ще сме си казали всичко
без един звук
да е отишъл напразно

 

Любовна клетва

чукай ме ако искаш
докато умра от дехидратация
само изчакай да изпратя думите
до входната врата

 

Предопределеност

всичко е писано вече
излезнеш от реда
червеният химикал на съдбата
те начука обратно вътре
просто безвъпросно идеално
можеш да избираш
само коя болка да те убие

 

Великден

разпнахте ме заради цветовете
от едната ми страна беше примитивизма
от другата меркантилизма
венеца
тръни снизхождение
няма спасени
съжалявам
сив съм

сега ям чужди мечти
гледам мачове
обичам коли
шофирам хора
бягайте за живота си

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments