Симеон Аспарухов – Страхът

Публикациите в списание „Нова асоциална поезия“ продължават с най-новите бели стихове на Симеон Аспарухов, който заедно с Ива Спиридонова, е единият от двамата поети стоящи зад издателският проект „Библиотека България“. Адът е, когато си несподелен, там където винаги живеем – в тишина и на тъмно. Но не бива да ни е страх, понеже дори като сме там, можем да бъдем отвъд, защото винаги най-висок е краят.

 

Страхът мъти
водата,
а тя плаши
с дъното.

Не всяко дъно
е под вода.
А тя е живот.

Защо
се страхуваш
да плуваш?

 

*
Утре винаги идва.
Не винаги с мен.
Не в това е тъгата.
Ад е ако днес
остана несподелен.

А утре – винаги идва.

 

love supreme

в аванс
разобличавам
аз-а по петолиния

е декаданс
е просветляване
не е любимата

следвам шанс
в пълно изгаряне
обозримост е

 

*
Младостта е порок.
Губим време и ценности.

Зрелостта е урок.
Търсим време за ценности.

Краят е най-висок.
Тогава времето е безценност.

 

Пасажи

Къде са онези най-лични пасажи,
събрани в избраните епизоди –
части от една биография,
въведение в изкушение
на неутолимото любопитство,
с което градим градини
и разцъфват сюжети,
отнети от ранени асоциации?
Успяват ли да приспят паметта
и да облекат съзнанието
в нови форми, стигащи до пориви,
бликащи в потоци от спомени
от цветове непроизхождащи,
непознати, прохождащи от чужди
образци – окървавени сцени
зад декори на самоотричане?
Противопоставят ли се на
противоречия и груби заблуди
от новите същности на
тези криви представи
за лъжливите показания,
потопени в изстинало минало,
вадейки слаби доказателства
за едно незаслужено настояще?

 

Живее ли?

Живее ли в тебе човек,
останал без вик,
заседнал на гърлото,
подреждащ мълчания?

Живее ли в тебе човек,
дави ли себе си
в непоискани съ́лзи
и твоите отчаяния?

Живее ли в тебе човек,
превърнал те в рана
от обич към него –
без колебания?

Живее ли в тебе човек,
присъства ли винаги,
спомен ли е за демони,
къса ли разстояния?

 

светлината
и музиката
ме спряха
да кажа
истината
на листа

че живея
в тишина
на тъмно

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments