Лилия Резачева – Кръст

След няколкомесечно отсъствие от броевете на списание „Нова асоциална поезия“ за нас е удоволствие да приветстваме отново поетът от град Трявна Лилия Резачева на неговите електронни страници. Най-новите стихове на Лили са силно повлияни от християнството и развиват до крайност мотиви, които вече са присъствали по един или друг начин в текстовете й. Това, освен, че показва, че „в любовта нищо не се губи“, по един красив начин маркира тихото, интимно завръщане към себе си, като отплуване от младостта – обратно в отвъдното детство. Лирическият религиозен Аз не се страхува от старостта, защото тя го води към мястото, където е желан, защото не е тук домът му.

 

Пътека

Но утре
младостта
си отива.
Защото тук
не е домът ми
не се страхувам
от старостта,
тя ме води
към мястото,
където съм желана.

 

Просба

Моля се на Бог,
вярвам,
чакам да премествам
планини,
само ако можех
сигурно щеше да ме заобичаш.

 

Любов

Да беше мечка
Да излезеш от Балкана
Да ме грабнеш
Да беше мечка
Щеше да ме вземеш

 

*
Носи кръст,
този който
не се е отказал
от себе си.

 

Надпревара

Кой ще го ядат
червеите първо.

 

Цветове

Във любовта никога
нищо не се губи.
Аз съм празен химикал,
но в сърцето си
заключила съм
малко ъгълче с мастило.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments