Ася Палева – Кражба

На петък 13-ти в Светлата възкресна седмица продължаваме да се радваме & отвъд с най-новите стихове на Ася Палева от град Своге. Любовта е тихата кръстна жертва, която единствено дава смисъл на ежедневието ни, като детството, в което цял живот се опитваме да се върнем. И докато щъркелите ни напомнят, че не сме достойни дори за пролетта, за нас винаги има надежда.

 

Страх
пазя
под стъкло
от кръв.
Лицето ми
е покрито
с мазилка
от спомени.
Утешавам се,
че тази кръв
е килим,
по който ще
вървят
синовете ми.

 

Детството
ми беше
четирилистна детелина
в двор.
Край оградата
поникнал жасмин,
усмивки на лицата,
звездни вечери
и кучешки лай.
Споменът
е топлото
одеяло,
под което
сънувам
настоящето.

 

Плетене

Не мога
да разплета
устните ти
сплетени
от гняв.
Ако го
направя,
ще свириш
като
чайник,
ще ми съсипеш
нервите
от порцелан
и ще трябва
отново
да се търся
в мъглата.

 

*
Какво е любовта –
да сърбаш
въглени
и да мечтаеш
да си сърна,
която прелива
от желание
да срещне
очи в очи
ловеца.

 

Щъркели
с вледенени крила
долетяха
и измръзнаха,
за да ни
напомнят,
че не сме
достойни
дори за
пролетта.

 

Кражба

Очите ти
са знаци
за внимание –
да не си
играя
с огъня,
който
палиш
без кибрит.
Ще си открадна
пламъче
за да ме топли,
когато
заприличам
на плашило.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments