Мария Стоева – Нощта

Продължаваме с мистичната любовна нощ на Мария Стоева, в която всяко завръщане чака суетата на бурята. Гибелта е навсякъде, мракът – тук и сега. Само ако излезем извън пределите на времето, няма да можем да се съберем, докато ни раздели смъртта.

 

нощта
очаква дъждовете
и гръмкото
пробуждане
след всяко
величествено
тръгване
завръщането
чака
суетата
на бурята

 

от страх
да не ти превзема нощите
не можеш
да ме прогониш
от дните си

 

не излизай
от пределите
на времето
после дълго
няма да се
събереш

 

толкова несъвършени въпроси
за толкова бегли чувства
ако погледа ми
те обрича
не търси
сянката
не питай
мъдростта
питай
сърцето си

 

мога още дълго
да съм онази прашинка
която ти е трън в окото
но която ти показа света различно

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments