Изненадващо дълбока и с монолог за вечността на думите, отново ви представяме Елина Иванова на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ – нейна първа публикация в нашето издание за настоящата година – в яростната пролет на вечния април.
Ива Спиридонова
Погребение
На дядо ми
Спуснете ме в земята
до всяка празна чаша,
която съм разбил
от мъка.
Съобщение
пред вратата са забравени
букет червени карамфили
моли се покойният
да си ги прибере
Мария
Ще бъда сива
и невзрачна,
замъглена.
И преди,
И след…
Така че, моля те,
без притеснение
избягай
към топлите страни.
Дано не изгориш
от слънцето.
Задача
на М.С.
Ако велосипедист
се движи
от точка А
към точка Б,
каква е вероятността
погледът му да се сблъска
с моя?
Монолог за вечността
Някъде, никъде,
по никое време,
сплитам истории
от празни думи
за човека,
който отказва
да ме слуша.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018
