Елина Иванова – Мария

Изненадващо дълбока и с монолог за вечността на думите, отново ви представяме Елина Иванова на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ – нейна първа публикация в нашето издание за настоящата година – в яростната пролет на вечния април.

Ива Спиридонова

 

Погребение

На дядо ми

Спуснете ме в земята
до всяка празна чаша,
която съм разбил
от мъка.

 

Съобщение

пред вратата са забравени
букет червени карамфили
моли се покойният
да си ги прибере

 

Мария

Ще бъда сива
и невзрачна,
замъглена.
И преди,
И след…
Така че, моля те,
без притеснение
избягай
към топлите страни.
Дано не изгориш
от слънцето.

 

Задача

на М.С.

Ако велосипедист
се движи
от точка А
към точка Б,
каква е вероятността
погледът му да се сблъска
с моя?

 

Монолог за вечността

Някъде, никъде,
по никое време,
сплитам истории
от празни думи
за човека,
който отказва
да ме слуша.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments