Завършваме днешните публикации в Светлата възкресна седмица на списание „Нова асоциална поезия“ с радикално отвъдния любовен хардкор на неговия редактор и водещ на четенията на едноименното литературно движение в София и страната – Ива Спиридонова, която отскоро освен поет е и издател. От името на цялата редакция – успех от сърце в новото й апокалиптично начинание – издателството „Библиотека България“.
eternal love
когато костите ни
се целуват
след космоса нетраен
на телата ни
*
вятърът суши очите ми
тайните са сълзи
пеперуди литнали
по вятъра
поезия
„You mark my words“
Erasure
никой никога
няма да напише
нищо по-красиво
от любов
всички просто
се опитваме
да я преживеем
поет
с редовете строя
скелето
за вечния дом
на любовта ни
Великден е когато
виждам вярата
в очите ти
а любовта е свещ
опазена от вятъра
на времето
чудо
е всяко сърце
оцеляло
разпънато
на болката
от невъзможната
любов
нищо лично
илюзия за близост
между нас
реална само
болката
познавам те
теб – онзи, дето няма да дочакам
излязъл след безсилие от думите
художник на ландшафта на сърцето ми
познавам те
тъгата, викаща от гърлото
цигарата, потулила мълчания
сълза, в очи на полудели призраци
познавам те
студа по устните в леглото ми
артерии, задръстени от обич си
мълчани рани, скрити в тишината ми
познавам те
пристигнал с пътя на луничките
отиващ си с лавина от мълчания
познал ме много повече от себе си
познавам те
обикнатия въпреки реалности
дошлия ненавреме и без бъдеще
изгубен сред абсурда на сгрешеното
…
познавам те
но ти не разпознаваш себе си
сред хилядите чужди отражения
създадох те да паднеш във очите ми
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018
