Ива Спиридонова – Eternal love

Завършваме днешните публикации в Светлата възкресна седмица на списание „Нова асоциална поезия“ с радикално отвъдния любовен хардкор на неговия редактор и водещ на четенията на едноименното литературно движение в София и страната – Ива Спиридонова, която отскоро освен поет е и издател. От името на цялата редакция – успех от сърце в новото й апокалиптично начинание – издателството „Библиотека България“.

 

eternal love

когато костите ни
се целуват
след космоса нетраен
на телата ни

 

*
вятърът суши очите ми
тайните са сълзи
пеперуди литнали
по вятъра

 

поезия

„You mark my words“
Erasure

никой никога
няма да напише
нищо по-красиво
от любов

всички просто
се опитваме
да я преживеем

 

поет

с редовете строя
скелето
за вечния дом
на любовта ни

 

Великден е когато
виждам вярата
в очите ти

а любовта е свещ
опазена от вятъра
на времето

 

чудо
е всяко сърце
оцеляло
разпънато
на болката
от невъзможната
любов

 

нищо лично

илюзия за близост
между нас
реална само
болката

 

познавам те
теб – онзи, дето няма да дочакам
излязъл след безсилие от думите
художник на ландшафта на сърцето ми

познавам те
тъгата, викаща от гърлото
цигарата, потулила мълчания
сълза, в очи на полудели призраци

познавам те
студа по устните в леглото ми
артерии, задръстени от обич си
мълчани рани, скрити в тишината ми

познавам те
пристигнал с пътя на луничките
отиващ си с лавина от мълчания
познал ме много повече от себе си

познавам те
обикнатия въпреки реалности
дошлия ненавреме и без бъдеще
изгубен сред абсурда на сгрешеното


познавам те
но ти не разпознаваш себе си
сред хилядите чужди отражения
създадох те да паднеш във очите ми

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments