Емил Павлов – Самотата е последната ми риза

Предлагаме ви стихове от най-новата книга с поезия на Емил Павлов “Самотата е последната ми риза“. Премиерата на последната стихосбирка на знаковия софийски поет ще бъде на 16 април 2018 г. от 18:30 в столичния Delta Blues Bar.

 

Превод на стихове

На езика на вятъра
най-добри преводачи
са птиците

На езика на зимата –
цветята красиви от лед
мълчаливите

А на слънчевия език –
усмивката на росата

На езика на хората
най-сложния измежду всички езици
превеждат поетите

 

Поетите не пишат нищо

И питате
безсъния колко
за отглеждането на стих са достатъчни
Наивни
Ще ви споделя

Поетите не пишат нищо –
изписват стиховете тях

 

*
Ненаписаните стихове
болят
не си отиват никога от теб
не си отиват

Неизбежна сянка на душата ти
крещят
и светлината молят се
да видят

 

НА ХАЙРИ (ала Константин Павлов)

Из плодородното поле на поезията
хвъркати коне
препускат към тунела на славата
(тунелът е тесен и само избраните преминават)

Едни сами си отрязват крилете
в опит да влязат
други дори копитата свалят

Ние кротко пасем
(тревата е толкова сочна и мека)

 

Ще ги излъжа

Не съм
Не търсете следите
Не заравяйте пръсти свирепо във времето
Не съм се раждал още
мои демони
Почакайте ме малко още

 

Услужливо

Сред избуялите пъстроцветни полета
на паметта
се разхождам с наслада
Красиво подредените вдишвания
времето преразказват
и ме усмихват

Ала всеки път
щом до мъртвите камъни стигам
страх с полудели очи ме изпива
и пита –
с кой от тях съм замерил Исус

И тогава мълчи паметта услужливо

 

Отново дните ми рисуваш

Домовете на любовта са красиви
– мъркането на бездомно коте, сгушено в ръцете ти
– бурканче сладко диви ягоди, приготвено с твоята усмивка
– и това стихотворение, подслонило общите ни вдишвания

Няма нищо по-мъчително от гледката на изоставен дом (нашия)
Но днес слънцето отново го прегръща силно

Благодаря ти, слънце

 

Тъжно поетическо

Летиш
а няма го небето
Къде летиш
Отдолу тъмнина
Огледаш се –
дано просветне
А не просветва
И така

Болиш
ала не се боиш –
ще те прегърне краят
Все някой ден
в пазвата си ще те скрие
Все някой ден
а дотогава
със стихове душата си ще миеш

 

*
Самотата е последната ми риза
Най-много нея исках да даря
На дните ми не се усмихна ближния
Ела пирувай празнота

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments